Отрицанието като защитен механизъм
Отрицанието, като защитен механизъм, се явява един от главните начини за адаптация на личността към стресовата ситуация. Човешкият ум има примитивен защитен механизъм за егото – отрицанието и то неутрализира всяка реалност която създава прекалено много стрес, с който не можем да се справим. То е важна част от механизмите на човека за справяне с живота. Без него ще се събуждаме ужасени всяка сутрин заради множеството начини по които можем да умрем.
Но вместо това нашият мозък блокира екзистенциалните страхове като се фокусира само върху стреса с който можем да се справим – като да отидем на работа навреме, да изпълним дадена задача или поръчка или да платим данъците си. Ако имаме по-големи екзистенциални страхове бързо ги отхвърляме и се съсредоточаваме върху простите задачи и ежедневните ни тривиалности.
Отрицанието, наред с примитивната изолация, е още един първичен начин да се справим с несгодите — за да ги избегнем е достатъчно да откажем да приемем тяхното съществуване. Всички ние автоматически отговаряме с отрицание на някаква катастрофична или много неприятна новина.
Първата реакция на човек на когото са съобщили за смърт на някои близък е: „Не, не може да бъде„. Тази реакция е отзвук на архаически процес, коренящ още в детския егоцентризъм когато познанието управлява с логическото убеждение: Ако аз не призная това, значи то не се е случило“. Децата си мислят, че ако закрият главата си с одеяло, тогава всичко страшно ще престане да съществува.
Фройд също описва отрицанието като примитивна защитна реакция, започваща да се оформя в детството, когато детето трябва от отрича външната реалност, за да се защити. Фиксирайки се в повтарящи се често стресови ситуации, обяснява той, отрицанието става «Ultimum Refugium — последно убежище», в опита да се справи със състоянието на тревожност.
Човек на когото отрицанието се явява фундаментално средство за защита винаги настоява на това, че „всичко е прекрасно и всичко е към по-добро“. Преживяване на възторг и всепоглъщаща радост, особено когато възникват в ситуации в които повечето хора биха намирали негативни страни също говори за действие на отрицание. В екстремни случаи хората проявяват демонстративно поведение, а в патологични случаи започва истерия или делириум.
Повечето от нас до известна степен прибягват до отрицание с цел да направят живота си по малко неприятен и много хора имат свои конкретни области където тази защита преобладава над останалите. В извънредни ситуации способността към отрицание на опасността за живота на емоционално равнище може да се окаже спасително.
Благодарение на отрицанието ние можем реалистично да предприемем най-ефективните и дори героични действия. Във всяка война съществуват множество истории за хора, които в ужасни и смъртоносни обстоятелства не загубват разсъдък и самообладание и в резултат спасяват себе си и своите другари.
Обаче отрицанието може да доведе до обратния резултат, rьй като често, като защитен механизъм се използва от хора, които са много податливи на внушение и се проявява при хора, болни от соматични заболявания – мъж не отива на преглед при лекар за да не му открият злокачествено заболяване, жена перманентно подложена на побой и тормоз от съпруга си отрича, че той е опасен, алкохолик, настоява че няма никакви проблеми с алкохола, изморен и изтощен до крайност шофьор счита, че може да шофира още, без да е необходима почивка.
И така понякога отрицанието става по опасно за живота отколкото реалното влошаване на здравето. Това е една много опасна ситуация, тъй като в този случай, отхвърляйки определени аспекти на реалността, болния може да започне доста силно и категорично да се противопоставя на важно за живота лечение или да се противопоставят на жизненоважна операция. Повечето хора се страхуват от различни сериозни заболявания и започват да отричат съществуването и на най-очевидните симптоми на заболяване, само да не отидат на лекар.
Също този защитен механизъм започва да действа, когато едно лице от съпружеска двойки „не вижда“ или просто отрича проблемите, които съществуват в брачния живот, а реално това поведение често води до срив в отношенията и разпадането на семейството. Хората, които прибягват до такива психологически механизъм за защита като отрицанието – просто игнорират болезнената реалност за себе си и се държат така, сякаш тя не съществува. Много често тези хора вярват, че те нямат проблеми, защото те отричат наличието на проблеми в живота си.
Често тези хора имат доста висока самооценка. Най-очевидния пример за психопатология, дължаща се от употребата на отрицанието е манията. Изпаднали в маниакално състояние, хората могат в невероятна степен да отричат своите физически потребности, потребността от сън, финансови затруднения, лични слабости или даже своята смъртност. Докато депресията прави абсолютно невъзможно да се игнорират болезнените факти на живота, манията им придава психологическа незначителност. Хора за които отрицанието служи като основна защита са маниакални по своя характер.
В психологията за тази категория се използва термина „циклотимия“ (редуване на емоции), тъй като се наблюдава тенденцията на редуващи се манийни и депресивни настроения. Психолозите считат че тези редуващи се настроения са в резултат на периодично използване на отрицание, последвани всеки път неизбежно от „колапс“, когато в следствие на маниакалното състояние насrьпва изтощение. Въпреки това, по-малко маниакалните хора могат да бъдат и очарователни.
Често маниакалността се проявява при хора с художествени и артистични способности, които имат силно развито въображение, но и при които липсва самокритичност. Такива са много артисти, поп и рок звезди – те демонстрират остроумие, енергичност и приповдигнато настроение.
А именно с такива признаци се характеризират хора които в течение на дълго време успешно отстраняват и трансформират болезнените преживявания. Но близките и приятелите забелязват и обратната страна на техния характер – тъга и депресия. И често не е трудно да се забележи психологическата цена на техният маниакален чар.
Отрицанието се проявява и когато човек се опитва да избяга от някаква нова информация, която е несъвместима с наложилата се положителната представа за себе си. Защитата се проявява в това, че се игнорира тревожна информация от която човек би се уплашил.
Информацията, която противоречи на настройките и разбиранията на личността не се възприема въобще. Това е като бариера, разположена на входа на получаващата система, която не допуска нежелана информация, в следствие на което тя безвъзвратно се загубва.
Може да се обрисува известна аналогия между механизма на отрицанието с превключвател, който пропуска или не информация, така че пряко, в упор да не може да видим или чуем нещо което е натоварено с отрицателен знак. Вниманието се преориентира в такъв аспект, че човек става незаинтересован към тези области на живота, лица и събития, които може да го наранят или да му доведат проблеми.
Така избягва теми, ситуации, книги, филми, заподозрени в провокиращи у него нежелани емоции и така като че ли премахва възможността за неприятни преживявания. Нещо много интересно – в момент на отрицание не се регистрират промени във физиологичните показатели, които обикновено се придружава при възприемането на травматична информация, и може да се види при други видове защита. Така, при отрицание информацията не минава, отмества се встрани от входа.
Такъв тип на защита се активира в следствие на предварително възприятие и най-обща, емоционална оценка. След това същинската информацията за събитието е напълно изключена от по-нататъшна обработка. Например, твърдението „Аз вярвам“ се отнася до определено състояние на съзнанието, в които всичко, което влиза в конфликт с предмета на вяра, има тенденция да не се вижда. Вярата организира такова отношение към всяка постъпваща информация, когато, без да го знае, човек я подлага на внимателно предварителено сортиране и избиране само която служи за запазването и.
По същата причина се възпрепятства влиянието на медиите върху националните стереотипи. Хората са склонни да избягват всичко, което има значителен дисонанс с установената им система от нагласи и ценности.