Агресията сред децата

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments

Агресията сред децата

Агресията и автоагресията съпътстват развитието на индивида от раждането до края на живота му. Идва от латинската дума aggresio, което означава „нападение”, „пристъп”. В психологическия речник четем следното определение на термина:

Агресия-това е мотивирано деструктивно поведение, противоречащо на нормите и правилата за живот на хората в обществото, нанасящо вреда на обекта на нападение (одушевени и неодушевени), причиняващо физически и морален ущърб на хората или предизвикващо у тях психологически дискомфорт (отрицателни преживявания, състояние на напрежение, страх, потиснатост и т.н.).

Тя е преди всичко отражение на вътрешния дискомфорт, неумение да се реагира адекватно на произтичащите наоколо събития. Агресията е поведение (индивидуално или колективно), насочено или към нанасяне на физическа или психологическа вреда или ущърб, или към унищожаване на друг човек или група от хора.

Подсъзнателната склонност към агресия и разрушение се овладява и неутрализира, като се изразява в социално приемливи форми. Въображаемата агресия е една от формите на агресия. Има някои данни, свидетелстващи, че извършването на агресия във въображението може да подобри самочувствието на хората и дори да доведе до временно намаляване на агресивността.

Откритият акт на агресия намалява ли потребността от нова агресия? Не. Всъщност голяма част oт данните дори сочат точно обратното — т. е. наскърбяването или нараняването на друг човек засилва отрицателните чувства на нападателя към жертвата и в бъдеще може да доведе до по- силна агресия.-С други думи, изразяването на агресивността не потиска склонността към агресия, а, напротив, засилва я.

Това сублимиране прави индивида социално вградим, въпреки че деструктивните компоненти на психиката продължават да съществуват. Най- подходящото място за изявата на тази стаявана агресия се оказват коридорите в училище. Децата се явяват едновременно като насилници и жертви. Това подсказва проблем в адаптацията.

Агенти на социализацията

Училището и семейството са „агенти на социализацията”. Играят решаваща роля в начина, по който човек расте и се развива във времето. В социологическата литература терминът „агенти на социализацията” означава и каналите, които гарантират социализацията на човека. Например, по отношение на децата и юношите, социализиращите агенти са родители, братя и сестри, роднини, връстници, съседи, учители. Агентите на социализация се различават в зависимост от това колко са важни за даден човек, как се изгражда взаимодействието с тях, в каква посока и по какъв начин влияят върху индивида. В този случай социализацията е двупосочна. Не само по- възрастното поколение предава норми и ценности на младите хора, но и младите хора, адаптирайки се лесно към променените социални условия внасят свои ценности и акумулират модели на поведение. Тъй като социализацията е разделена на два вида- първични и вторични, нейните агенти са разделени на първични и вторични.

Основните агенти са непосредствената среда на индивида – родители, роднини, семейни приятели, връстници, учители, преподаватели, лидери на младежки групи, медиите, включително интернет и т.н. Сред агентите на първичната социализация, родителите и връстниците имат често пъти противоречива роля. Родителите наказват детето за грешни решения, нарушения на моралните принципи, норми на поведение, докато връстниците в своите оценки могат да имат напълно различна позиция, могат да бъдат безразлични или да одобряват онова, което родителите не приемат. Те играят важна роля: чрез приятелската среда се улеснява прехода от състоянието на приспособяване и адаптиране към изява на самостоятелно мислене и автономия, научаване на лидерство и отстояване на независимост. Ето защо родителите често гледат на приятелската среда като на конкурент в борбата за влияние в процеса на социално формиране на децата си.

Училището като агент на социализацията е фундаментално различно от семейството, тъй като е емоционално неутрална среда, в която детето се третира не като единственото и обичано, а обективно в съответствие с неговите реални качества. В училище детето научава на практика природата на конкуренцията, успеха и неуспеха, научава се да преодолява трудностите или да свикне да се отказва от тях. По време на училищния период детето развива самочувствие, което в много случаи остава с него за цял живот.

Тъй като училището е част от по-голяма социална система, то обикновено отразява господстващата култура със своите ценности и предразсъдъци.

Според френският социолог Пиер Бурдийо, за детето сериозна пречка в училището е принадлежността на родителите към нискостатусна класа, нереалистична професия, бедност и т.н. В училище детето започва да разбира какво представлява социалната несправедливост. Там то вижда несправедливостта в едно друго проявление- благосклонното отношение на някой учител към ученик, приятелското отношение на децата към някое дете от класа, или съответно омразата към него. Това поражда смесени чувства у децата – понякога това е в основата на изблик на агресия. Адаптацията в училище е период, целящ да формира някакви навици в подрастващите, да формира едно стереотипно поведение, което да стане тяхно всекидневие до завършване на средното образование. Отклоняващото се поведение е известно като „девиация”, или „девиантно поведение” .

 

Видове агресия при децата

Ако сте родител, настойник или възпитател, често ставате свидетел на детска агресия, изразяваща се в бой между деца под различна форма: шамар, сграбчване, крясък, щипане, ритане, плюене, хапане, заплаха, дразнене и пр.

Всяко такова поведение, което причинява физическо или емоционално нараняване на човек или животно, или води до увреждане или унищожаване на имущество, е агресия.

Тя може да бъде вербална агресия или физическа агресия.

Има четири различни вида агресивно поведение: случайно, експресивно, инструментално и враждебно. Важно е да разберете различните видове агресивно поведение, което малките деца могат да проявят, за да можете да отговорите на тях ефективно.

Случайна агресия

Не всяка агресия при децата е нарочна. Случайната агресия е когато едно дете, без да иска, наранява друго дете.

Настъпването по време на игра, удрянето с ръка докато си пъхаш ръката в ръкава на палтото, или събарянето на нечии вещи, докато вървиш през тясно пространство, са примери за случайна агресия.

Случайната проява на агресия може да се нарече още индиректна агресия и не се прави нарочно.

Експресивна агресия

Експресивната агресия е извършване на агресивен акт, защото това те кара  да се чувстваш добре. Детето обаче няма за цел да нарани някого.

Например, малчуганът може да е толкова увлечен в играта на детската площадка, че не забелязва, че другарчетото му не е доволно, когато играчките са съборени.

Когато се извършват безопасно под надзор, ритането, удрянето, хвърлянето и събарянето са подходящи физически дейности за децата. Те често се радват на тези физически дейности. Проблеми обаче възникват, когато децата надхвърлят безопасните ситуации, за да получат удоволствие, и това може да причини щети на хора или имущество.

Враждебна агресия

Враждебната агресия е агресия, извършена нарочно, за да нарани някого физически или психологически. Децата, които използват враждебна агресия, изпитват удовлетворение от това, че виждат другите наранени.

Децата използват враждебна агресия, за да се почувстват по-силни или когато смятат, че някой нарочно се опитва да саботира това, което правят. Това също е известно като тормоз.

Инструментална агресия

Инструменталната агресия възниква, когато децата се бият за предмети, територия или права и в процеса някой бива наранен. Когато и двете деца смятат, че  първи са се добрали до общата играчка, тяхната цел е да придобият контрол над нея. Борбата за постигане на този контрол може да доведе до нараняване.

По-голямата част от агресията, проявена от деца на възраст от две до шест години, е инструментална, като повечето от изблиците се случват при битки за играчки. Малките и децата в предучилищна възраст са импулсивни, имат ограничени езикови умения и са егоцентрични. Често изпадат в невербална агресия – удрят, ритат или хапят другите деца, за да получат това, от което се нуждаят.

Децата променят своето агресивно поведение, когато узреят когнитивно и натрупат повече социални умения, с опит и напътствия от страна възрастните.

Отрицанието като защитен механизъм

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
Отрицанието като защитен механизъм

Отрицанието като защитен механизъм

Отрицанието, като защитен механизъм, се явява един от главните начини за адаптация на личността към стресовата ситуация. Човешкият ум има примитивен защитен механизъм за егото – отрицанието и то неутрализира всяка реалност която създава прекалено много стрес, с който не можем да се справим. То е важна част от механизмите на човека за справяне с живота. Без него ще се събуждаме ужасени всяка сутрин заради множеството начини по които можем да умрем.

Но вместо това нашият мозък блокира екзистенциалните страхове като се фокусира само върху стреса с който можем да се справим – като да отидем на работа навреме, да изпълним дадена задача или поръчка или да платим данъците си. Ако имаме по-големи екзистенциални страхове бързо ги отхвърляме и се съсредоточаваме върху простите задачи и ежедневните ни тривиалности.

Отрицанието, наред с примитивната изолация, е още един първичен начин да се справим с несгодите — за да ги избегнем е достатъчно да откажем да приемем тяхното съществуване. Всички ние автоматически отговаряме с отрицание на някаква катастрофична или много неприятна новина.

Първата реакция на човек на когото са съобщили за смърт на някои близък е: „Не, не може да бъде„. Тази реакция е отзвук на архаически процес, коренящ още в детския егоцентризъм когато познанието управлява с логическото убеждение: Ако аз не призная това, значи то не се е случило“. Децата си мислят, че ако закрият главата си с одеяло, тогава всичко страшно ще престане да съществува.

Фройд също описва отрицанието като примитивна защитна реакция, започваща да се оформя в детството, когато детето трябва от отрича външната реалност, за да се защити. Фиксирайки се в повтарящи се често стресови ситуации, обяснява той, отрицанието става «Ultimum Refugium — последно убежище», в опита да се справи със състоянието на тревожност.

Човек на когото отрицанието се явява фундаментално средство за защита винаги настоява на това, че „всичко е прекрасно и всичко е към по-добро“. Преживяване на възторг и всепоглъщаща радост, особено когато възникват в ситуации в които повечето хора биха намирали негативни страни също говори за действие на отрицание. В екстремни случаи хората проявяват демонстративно поведение, а в патологични случаи започва истерия или делириум.

Повечето от нас до известна степен прибягват до отрицание с цел да направят живота си по малко неприятен и много хора имат свои конкретни области където тази защита преобладава над останалите. В извънредни ситуации способността към отрицание на опасността за живота на емоционално равнище може да се окаже спасително.

Благодарение на отрицанието ние можем реалистично да предприемем най-ефективните и дори героични действия. Във всяка война съществуват множество истории за хора, които в ужасни и смъртоносни обстоятелства не загубват разсъдък и самообладание и в резултат спасяват себе си и своите другари.

Обаче отрицанието може да доведе до обратния резултат, rьй като често, като защитен механизъм се използва от хора, които са много податливи на внушение и се проявява при хора, болни от соматични заболявания – мъж не отива на преглед при лекар за да не му открият злокачествено заболяване, жена перманентно подложена на побой и тормоз от съпруга си отрича, че той е опасен, алкохолик, настоява че няма никакви проблеми с алкохола, изморен и изтощен до крайност шофьор счита, че може да шофира още, без да е необходима почивка.

И така понякога отрицанието става по опасно за живота отколкото реалното влошаване на здравето. Това е една много опасна ситуация, тъй като в този случай, отхвърляйки определени аспекти на реалността, болния може да започне доста силно и категорично да се противопоставя на важно за живота лечение или да се противопоставят на жизненоважна операция. Повечето хора се страхуват от различни сериозни заболявания и започват да отричат съществуването и на най-очевидните симптоми на заболяване, само да не отидат на лекар.

Също този защитен механизъм започва да действа, когато едно лице от съпружеска двойки „не вижда“ или просто отрича проблемите, които съществуват в брачния живот, а реално това поведение често води до срив в отношенията и разпадането на семейството. Хората, които прибягват до такива психологически механизъм за защита като отрицанието – просто игнорират болезнената реалност за себе си и се държат така, сякаш тя не съществува. Много често тези хора вярват, че те нямат проблеми, защото те отричат наличието на проблеми в живота си.

Често тези хора имат доста висока самооценка. Най-очевидния пример за психопатология, дължаща се от употребата на отрицанието е манията. Изпаднали в маниакално състояние, хората могат в невероятна степен да отричат своите физически потребности, потребността от сън, финансови затруднения, лични слабости или даже своята смъртност. Докато депресията прави абсолютно невъзможно да се игнорират болезнените факти на живота, манията им придава психологическа незначителност. Хора за които отрицанието служи като основна защита са маниакални по своя характер.

В психологията за тази категория се използва термина „циклотимия“ (редуване на емоции), тъй като се наблюдава тенденцията на редуващи се манийни и депресивни настроения. Психолозите считат че тези редуващи се настроения са в резултат на периодично използване на отрицание, последвани всеки път неизбежно от „колапс“, когато в следствие на маниакалното състояние насrьпва изтощение. Въпреки това, по-малко маниакалните хора могат да бъдат и очарователни.

Често маниакалността се проявява при хора с художествени и артистични способности, които имат силно развито въображение, но и при които липсва самокритичност. Такива са много артисти, поп и рок звезди – те демонстрират остроумие, енергичност и приповдигнато настроение.

А именно с такива признаци се характеризират хора които в течение на дълго време успешно отстраняват и трансформират болезнените преживявания. Но близките и приятелите забелязват и обратната страна на техния характер – тъга и депресия. И често не е трудно да се забележи психологическата цена на техният маниакален чар.

Отрицанието се проявява и когато човек се опитва да избяга от някаква нова информация, която е несъвместима с наложилата се положителната представа за себе си. Защитата се проявява в това, че се игнорира тревожна информация от която човек би се уплашил.

Информацията, която противоречи на настройките и разбиранията на личността не се възприема въобще. Това е като бариера, разположена на входа на получаващата система, която не допуска нежелана информация, в следствие на което тя безвъзвратно се загубва.

Може да се обрисува известна аналогия между механизма на отрицанието с превключвател, който пропуска или не информация, така че пряко, в упор да не може да видим или чуем нещо което е натоварено с отрицателен знак. Вниманието се преориентира в такъв аспект, че човек става незаинтересован към тези области на живота, лица и събития, които може да го наранят или да му доведат проблеми.

Така избягва теми, ситуации, книги, филми, заподозрени в провокиращи у него нежелани емоции и така като че ли премахва възможността за неприятни преживявания. Нещо много интересно – в момент на отрицание не се регистрират промени във физиологичните показатели, които обикновено се придружава при възприемането на травматична информация, и може да се види при други видове защита. Така, при отрицание информацията не минава, отмества се встрани от входа.

Такъв тип на защита се активира в следствие на предварително възприятие и най-обща, емоционална оценка. След това същинската информацията за събитието е напълно изключена от по-нататъшна обработка. Например, твърдението „Аз вярвам“ се отнася до определено състояние на съзнанието, в които всичко, което влиза в конфликт с предмета на вяра, има тенденция да не се вижда. Вярата организира такова отношение към всяка постъпваща информация, когато, без да го знае, човек я подлага на внимателно предварителено сортиране и избиране само която служи за запазването и.

По същата причина се възпрепятства влиянието на медиите върху националните стереотипи. Хората са склонни да избягват всичко, което има значителен дисонанс с установената им система от нагласи и ценности.

Видове телефонни измами

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
видове телефонни измами

Видове телефонни измами

Пет се основните сценария използват ало измамниците, за да изнудят с лъжа пари от млади и възрастни.

Съдействие на полицията. Обикновено се обажда мъж, който заявява, че е служител на МВР. Информира, че в момента тече акция и иска съдействие за залавяне на телефонни измамници. Обяснява надълго и нашироко, че измамниците ще потърсят жертвата и съветва да се изпълняват инструкциите, за да може да ги хванат в крачка. Така потърпевшият хвърля сума пари през терасата, а мнимият полицай обяснява, че сумата ще бъде възстановена след края на акцията.

Капаро за закупуване на климатици и радиатори. Измамникът се представя за ваш близък или роднина. Заявява, че извършва сделка и е нужно техниката да бъде спешно капарирана. Моли за съдействие, защото в момента е възпрепятстван, а ако не плати в най-скоро време сделката ще пропадне и ще изгуби много пари. Казва, че след малко ще ви се обади служител на фирмата, от която ще бъде закупена техниката, за да се разберете за начин за предаването на парите. Малко по-късно ви се обажда уж представител на фирмата, който обяснява, че ще изпрати служител да вземе капарото. Иска точен адрес.

Спешна операция. По телефона се чува плач, а след малко го взима мъж и се представя за лекар. Казва, че ваш близък е пострадал сериозно и се нуждае от спешна операция. Иска голяма сума пари, които ако не се набавят бързо, ще доведе до трайни усложнения у пострадалия. Мнимият лекар не ви оставя да задавате въпроси, създава паниката и я използва. Следва бърза уговорка как да се предадат парите на санитар. На срещата идва човек, който се представя за такъв, взима парите и изчезва.

Внасяне на гаранция. По телефона ви казват, че ваш близък или роднина е предизвикал катастрофа със загинало дете и е арестуван. Дават ви телефон на „полицай“, „разследващ“, „адвокат“, който потвърждава, че вашият близък е задържан. Обещава да уреди освобождаването му срещу предоставяне на определена сума. Предупреждава, че ако кажете на някого, ще пропадне уговорката и няма как да се свърши работата с измъкването от ареста. Определя среща за предаване на парите и изчезва.

Печалба от томбола или телевизионна игра. На телефона с еобажда енергичен глас, който се представя за служител на мобилен оператор. Съобщава ви, че сте спечелили голяма парична награда или че сте определен за участие в невероятна томбола. За да получите печалбата или да имате голям шанс за такава, трябва да закупите ваучери за зареждане на телефон на определена сума. Колкото повече – толкова по-голям шанс за големи награди. Тъй като вече ваучери почти няма, а зареждането става по електронен път, а не с търкане на картончета, измамата почти не се практикува в този й вид. Но пък бе една от най-нашумелите по време на хартиените ваучери за зареждане на телефон.

Какво трябва да знаем за телефония измамник?

Характерна особеност на извършителите на телефонни измами е голямото самообладание и хладнокръвие, което притежават, способността за бързо реагиране, умела преценка относно психичното състояние и възрастовите особености на потенциалната жертва.

◾ Силната превъзбуда на жертвите обикновено при тях не води до емоционално заразяване, до смущение или объркване. Това им помага точно да преценят дали планът им успява, или не. Щом се почувстват застрашени, без колебание прекъсват връзката с оглед предотвратяване на някакви усложнения – да бъдат разкрити и задържани от полицията.
◾ Въпреки ниското си образование, извършителите на
телефонни измами са запознати сравнително добре с правната уредба и нормативна база, визираща наказателната отговорност, която съответства на деянията им.
Те са добре информирани и за проблемите, които вълнуват гражданите, популярни телевизионни предавания и игри, чрез които се предлагат печалби, риск от заболявания и др., което осигурява убедителност на действията им.
◾ Измамниците притежават гъвкави защити, реверсивно
и хлъзгаво се променят при нужда, излиза и влиза в различни емоционални валентности с леснина и артистизъм.
Неговите жертви не са само наивни, доверчиви и простодушни
хора. Напротив – в мрежите му може да се оплете дори и найопитният, мнителен и практичен човек. Попадайки на такива хора, той действа още по-настървено и напористо.
◾ Обикновено двуличието и лицемерието му са недвусмислени, но добре прикрити зад привиден чар и галантност, шлифован тембър на гласа и подходяща интонация.
Телефонният измамник е носител на внушителен нарцисизъм, той е самовлюбен и същевременно внимателен и предпазлив.
Бдителността му маскира нарцисизма и той се превръща в по-особен такъв. Това е атипичен, непринуден и топъл нарцисизъм, а не студен и отблъскващ.
◾ Телефонният измамник в никакъв случай не е безличен. Дори притежава известен личностен колорит.
Той знае стойността си и добре усеща качествата си, като ги използва интуитивно и внимателно. В критични ситуации у него сработва инстинкт за оцеляване, имащ чудовищни, хипертофирани размери. Този инстинкт у него е генетично програмиран.
Затова лесно лавира в различни по вид ситуационни редове,
показвайки завиден ролеви репертоар. За него може да се каже още, че притежава известен „космополитизъм“ в рамките на страната
Привързва към едно място, често сменя местоживеенето си, гастролира безгрижно по градовете, живее в настоящето, тук и сега.
◾ Той не изпитва носталгия, не се връща към миналото, мисли само напред, дори има далечно времево целеполагане. Не се ангажира с проблемите на хората, с които общува, обикновено е повърхностен и плитък в ежедневните си битови контакти. Затова и връзките му са случайни и в повечето случаи нетрайни. Не завързва сериозни приятелства.
Тъй като чувствата на благосклонност, симпатия, нежност и
любов доближават хората най-много един към друг, той ги
преживява като особено застрашителни. Емоционалната му
безучастност прави партньорските му контакти лесно заменяеми.
◾ Телефонният измамник винаги усеща момента на изчерпаното доверие и лесно се преориентира към друг обект.
Тотален консуматор, с цинично-потребителско отношение
към живота и околните, той е мързелив, не притежава трудови навици, избягва да работи.
Ако работи, е небрежен, несериозен и крайно безотговорен. Често сменя работното си място, не се задържа дълго в рамките на общност, група или екип – „Чувства си се самодостатъчен“.

🔰 Доверете се на най-модерната детективска агенция в България НАС-Груп
🔰 Изградена по съвременни стандарти и отговаряща на Вашите нужди
🔰 Насочена изцяло към решаването на Вашите проблеми
––––––––––––––––––––-
👉 НАС Груп Ви дава Дискретност и Професионализъм
👉 Частни детективи специализирани в ЧАСТНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ
Детективска Агенция НАС Груп 🕵🏻 ♂
Търсене и Разкриване на Информация 🗂 📡 📲
Работим за Вас 24/7 🔥
ℹ️ https://detektivi.bg
#детективскаагенция #детективи #частендетектив #телефонниизмами #българия

Деца на алкохолици

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
Деца на алкохолици

Какви са риковете за децата на алкохолици?

Този тип родители нанасят сериозни емоционални травми на децата си. За родители, които са заети със системно саморазрушаване чрез алкохол, грижите за децата им са бреме и обикновено не им обръщат никакво внимание. Тези деца свикват да бъдат необичани, подценявани и неглижирани. Това ги прави неуверени, плахи и дистантни, с песимистичен фон на настроението.

Често са обект на физическа самора- зправа и подигравки, което ги кара от ранна възраст да търсят начини за умилостивяване и успокояване на алкохолизирания родител. Така те формират нагласи на плахост и неувереност в отношенията, съчетани с потискан гняв и враждебност.

Децата на алкохолиците формират висока поносимост към неприемливото поведение на родителите си, което ги кара да трупат непреработени чувства на гняв и озлобление към тяхната неадекватност и собствената си безпомощност. Проявяват подозрителност и недоверчивост във взаимоотношенията и из- питват свръхразвито чувство за отговорност, като компенсация на безотговорността на родителите им.

Като възрастни често стават жертви на властни партньори, които също са склонни да злоупотребяват с алкохол, защото в детството са формирали висок толеранс към неприемливи модели на поведение. Това обстоятелство ги прави потенциални жертви на системен тормоз, който в определена ситуация може да превърне самите тях в насилници.

Как алкохолизмът засяга децата?

Когато детето има родител с нарушение на употребата на алкохол, то може да развие нездравословни умения за справяне и да бъде изложено на по-голям риск от редица проблеми по време на детството и като стане възрастен. Проблеми с поведението, психични разстройства, проблеми с взаимоотношенията и злоупотреба с алкохол и наркотици могат да се появят при деца на алкохолици, засягащи ги както като деца, юноши, така и като възрастни.

Децата на алкохолици също са 3 до 4 пъти по-склонни да развият известна зависимост към алкохола, за разлика от децата, чиито родители не са алкохолици. Излагането на алкохол или злоупотреба с вещества в домашни условия насърчава ранните експерименти при децата. За разлика от тях, децата, чиито родители са потърсили лечение на зависимост от алкохола, и са успели да се справят, почти нямат проблеми с пиенето в бъдеще.

Невербалните знаци в бизнес комуникацията

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
Невербалните знаци в бизнес комуникацията

Невербалните знаци в бизнес комуникацията

Невербалната комуникция служи за подсилване на казаното с думи, а понякога е и лакмус за истинността на твърденията ни. Нашето невербално поведение (знаци, жестове на тялото, интонация, пози и др.) е детерминирано от несъзнателното. Един вид, каквото и да ти говоря, ти слушай езика на тялото ми, за да прозреш какво искам да кажа.

Невербална комуникация – това е общуване, при което се използва потенциала на човешкото тяло за изразяване на мисли, чувства, както и за подсилване на съдържателната страна на информацията.

Невербалната комуникация се реализира чрез знаци и сигнали с неречев характер. Включва съобщения, предавани от различните части на тялото, гласа, пространственото поведение, външния вид.

Представя се обикновено като параобщуване, но може да има и самостоятелна употреба. Не бива невербалните средства да се разглеждат опростено като алтернативи на речта.

Невербалните знаци могат да бъдат унаследени или придобити в последствие, и разкриват на отсрещната страна неща, за които дори ние не сме наясно обикновено. Затова понякога хората ни познават от различна, по-цялостна гледна точка.

Основна част от установяването на граници и роли в общуването играе ръкостискането.  Когато си обръщаме дланите надолу, обикновено искаме да сме в положение на зависимост, покорство спрямо другия, а когато се стремим да натиснем ръката на другия, тогава изразяваме властната си и контролираща природа.
Когато Ви поканят да седнете в нечий офис или у роднините на гаджето, внимавайте да си изберете висок или поне равен по позиция стол с този на домакина. По-ниско разположеното място, на което ще седнете, определено ще вдъхне неувереност и ще постави граници за йерархия.
Други офис предмети и приндлежности също могат да внушат недружелюбност и желание за контрол. Стена на славата (снимки на мениджъра с тази и онази важна клечка), голяма телефонна централа с ключе, тъмна и голяма стая с хипер луксозни мебели, повече персонализирано пространство, отколкото изчистен и семпъл офис, са все крещящи знаци за доминантност.
Лекото потупване по рамото или лакътя също е знак на желанието за доминиране от страна на събеседника. То сякаш казва: „Аз мога да си позволя да навляза в личното ти пространство!“, „Аз те притежавам!“

Прикриването на устата с пръст или с юмрук, докосването на носа (почесване, бързо пипване), потриването на очите, на ухото или врата. В такива случаи можете да откликнете на жеста с невербален отговор, който изразява съмнение, или да помолите говорещия да повтори казаното, което ще нанесе атака върху и без това разклатената му увереност. Огледалното поведение обикновено е знак за съгласие и по него можете да съдите дали отсрещната страна може да ви стане половинка. При някои случаи обаче, огледалното поведение е знак за съмнение в истинността на думите. Знаците, характеризиращи лъжата, лесно могат да се копират с цел показване на съмнение в казаното.

Невербалната комункация внася ново разбиране за човека отсреща и е от изключително значение, тъй като понякога вербалната комуникация може да бъде заблуждаваща. Ако се учим да прозираме какво е отвъд потока на чистата информация, ще можем да бъдем по-ефективни за себе си и спрямо другия.

Езикът на тялото, очите.

Език на тялото наричаме начина, по който движим тялотото си, стойката, позата, която заемаме, походката, жестовете и изражението на лицето. Изследвания показват, че сигналите, които изпращаме посредством езика на тялото, могат да бъдат класифицирани на:

  • Вродени /генетично заложени/ – например: различните усмихнати изражения се появяват и по лицата на децата, които са родени слепи и глухи. Следователно тези мимики не са заучени или копирани, а по всяка вероятност са вродени;
  • Заучени сигнали – по-голяма част от нашено несловесно поведение е заучено. Например: врътването на главата от едната на другата страна означава „Не”, т.е. несъгласие, отричане, неодобрение. Това е универсално разпространен жест, който е заучен в ранната детска възраст. Когато малкото дете, което хранят, не иска повече да яде, то започва да върти глава от едната на другата страна, за да попречи да му напъхат в устатата поредното количество храна. По този начин детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като жест на отрицание, нежелание и недоволство.
  • Традиционни сигнали – например: жестът на отрицание в България се различава от този в другите страни.

Погледът е вид мимика, но много по-изразителна. Безкрайното многообразие от изразност се получава при съчетанието на зеницата и движението на мускулите около очите, скулите, клепачите и други фактори. Различават се следните погледи:

  • Делови поглед – при него очите са насочени към въображаем триъгълник, намиращ се на челото на събеседника;
  • Социален поглед – погледът обхваща триъгълна част от лицето на събеседника, между очите и устата;
  • Интимен поглед – погледът минава през очите и се насочва надолу под брадичката, към други части от тялото на съответния човек;
  • Кос поглед „изпод вежди”:

Топ измами за 2024 година

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
Топ измами за 2024 година

Топ измами за 2024 година

🛡 Детективска Агенция НАС-Груп днес ще Ви запознае с класация на най-популярните измами за 2024 година/

✔ Измами за работа – измамите за работа са насочени към онези, които търсят възможност да увеличат доходите си. Ръстът на този тип схеми се случв на фона на увеличаващата се инфлация и поскъпването на живота. Престъпниците се възползват от хората, които търсят законен начин да подобрят финансовото си положение. Жертви стават основно младите и неопитни лица.

✔ Фишинг измами. Фишингът  е измама, с която ни убеждават да предприемам действия, които дават на измамниците достъп до наша лична информация. Тя може да е банкова сметка, дебитни и кредитни карти, акаунти, пароли, профили в социалните мрежи и т.н. Като се преструват на човек или организация, на която имаме доверие, измамниците могат да заразят компютъра ни със злонамерен софтуер, да източат банковата ни карта. Това е схема, която ни примамва да се доверим, или да споделим ценна лична информация. Отличителните белези на тези схеми са, че  могат да ни приканят да отворим прикачен файл, да последваме линк, да попълним формуляр и така да дадем лична информация за себе  си

✔ Измами с онлайн покупки.

✔ Инвестиционни измами. Инвестиционните измами стават все по-разпространени. През изминалата година те са се увеличили със 142% и представляват най-големия процент от нанесената финансова щета – инвестиционните измами са причина за най-големия процент отчетени загуби.  Двигател за инвестиционни финансови измами се оказват социалните мрежи като 58% от всички загубени пари са били изгубени от измами, възникнали в платформите на компанията Meta.

✔ Измами с поставени лица. При измамите с подставени лица се наблюдава забележителен и постоянен спад на загубите на пари.

✔ Физическите кражби.

Как да разпознаем фалшива банкнота от 100 лева?

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
Как да разпознаем фалшива банкнота от 100 лева?

⚡Как да разпознаем фалшива банкнота от 100 лева?⚡

🛡 Детективска Агенция НАС-Груп предупреждава за ново разпространяване през последните мееци на фалшиви 100 левови банкноти.

За потребителите често е трудно да разпознаят фалшивите пари, които се предават от ръка на ръка и техният произход в крайна сметка не може да бъде установен.

Защитни елементии, за които да следим при банкнотите от 100 лева.

  • с релефен печат са отпечатани изображението на Алеко Константинов, текстовете „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“ и „СТО ЛЕВА“, числото „100“, винетката от дясната страна върху холограмната лента и текст „100 ЛЕВА“ върху нея.
  • холограмна лента – появяващи се в зависимост от ъгъла на наблюдение изображения на еделвайс или силует на Алеко Константинов в профил, редуващи се с числото „100“ и минитекст „ЛЕВА“, които преливат в различни цветове при промяна на ъгъла на наблюдение;
  • мастило с променящ се цвят (OVI®) – цветът на еделвайса, разположен в дясната половина на лицевата страна на банкнотата, се променя от лилав в зелен при промяна на ъгъла на наблюдение;
  • осигурителна нишка – вградена в хартията тъмна метализирана нишка със светъл минитекст „БНБ 100“, наблюдаваща се от двете страни на банкнотата при поставянето є срещу източник на светлина; нишката частично излиза от обратната страна на банкнотата и е с холограмен ефект;
  • воден знак – полутоново изображение на портрета от банкнотата и инициалите „БНБ“, наблюдаващи се от двете страни на банкнотата при поставянето є срещу източник на светлина;
  • регистър на проглед – правоъгълно шахматно поле, разположено в средата в дясната половина на лицевата страна на банкнотата, в което при поставянето є срещу източник на светлина от двете страни на банкнотата се наблюдава числото „100“;
  • скрит образ – върху сакото на Алеко Константинов при наблюдение на банкнотата под ъгъл 15–20 градуса се появява изображение на числото „100“;
  • микротекст на лицевата страна – хоризонтални линии с текст „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“, „ 1863 1897“ и „СТО ЛЕВА 100 ЛЕВА“ във фона вляво от портрета; в две вертикални линии вдясно от портрета текст „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“; текст „100 ЛЕВА“, запълващ числото „100“;
  • микротекст на обратната страна – сакото на Алеко Константинов е изцяло запълнено с микротекст;
  • флуоресценция – при осветяване с ултравиолетова лампа (365 нм):

1) влакънцата от хартията светят в син, зелен и червен цвят;

2) на лицевата страна на банкнотата – в зоната вдясно от холограмната лента ивицата от повтарящи се числа „100“ и серийните номера светят в зелен цвят, а туристите и дясната половина на еделвайса – в червен цвят;

3) на обратната страна на банкнотата – два еделвайса светят в зелен цвят, вратовръзката и подписът на Алеко Константинов, лицето от паметника и траекторията на куршума светят в червен цвят, осигурителната нишка свети в червен, син и зелен цвят; при осветяване с ултравиолетова лампа (254 нм) двата еделвайса светят в оранжево.

🛡 Детективска Агенция НАС-Груп Ви съветва да обръщате внимание най-вече на водния знак. Напомняме, че всяка истинска банкнота има релеф и хартията, от която е направена не е равна във всичките ѝчасти.

 

Как да разпознаем клептомана?

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
Как да разпознаем клептомана?

Как да разпознаем клептомана?

Клептоманията е състояние, характеризиращо се с неустоимо желание за извършване на кражба. Страдащите са склонни да откраднат предмети, от които не се нуждаят или могат да си купят, или такива, които нямат никаква парична стойност. Клептоманите изпитват силно напрежение, което се облекчава чрез извършването на кражба.

Клептоманите крадат всякакви предмети – козметични продукти, дискове, книги, химикалки, дори просто дъвки. Водеща за тях не е стойността на стоката, а просто задоволяване на желанието да вземеш нещо. Как да съберем доказателства?

 

Признаци на клептомания

  • човек не успява да устои на импулса да открадне;
  • кражба на стоки без стойност или такива, които не са му необходими;
  • чувство на облекчение или удоволствие по време на кражбата.

 

Клептоманите изпитват нагнетяващо напрежение и тревожност преди кражбата, след която те бягат. Кражбата (дори на нещо съвсем малко и несъществено) носи чувството на облекчение и удоволствие.

Дори техните действия да им носят облекчение, е възможно да изпитат чувство за вина и угризения след престъплението. Често изпитват срам и разкаяние и се разкайват за постъпката си.

Клептоманията не касае кражба за лична изгода. Те не крадат, за да спечелят нещо или защото желаят предметите, които си присвояват. Кражбите не са свързани с това, че не могат да си позволят да притежават въпросните вещи. Много често самите предмети нямат почти никаква стойност.

Клептоманите осъзнават, че извършват нещо незаконно, което ще има неблагоприятни за тях последици, но им е невъзможно да контролират действията си. Те изпитват силно напрежение и тревога преди да откраднат нещо и безкрайно удовлетворение след кражбата, което обаче често е последвано от вина и страх от последиците, които чувства обаче не ги спират да продължат с краденето.

Защо клептоманите изпитват желание да крадат?

Клептоманите са като наркоманите – силно зависими от своята дрога, а именно чуждите вещи, и загубени без нея. Тази зависимост съответно е причина клептоманите да не могат да водят нормален начин на живот. Те не могат да се противопоставят на своята мания, не се чувстват достатъчно силни, липсва им воля и се нуждаят от специализирана медицинска помощ, а не от арест, както смятат много хора.

За разлика от истинските крадци, клептоманите не крадат с цел лична облага и печалба, дори не крадат големи неща, а са по-скоро крадци на дребно, джебчии, като не крадат пари, а само вещи и то най-често от големи супермаркети. Някои пък крадат дори от най-близките си приятели и роднини. Клептоманите обикновено крадат едни и същи неща (само шапки например) и именно по това лесно може да се установи, че човекът е болен, а не е крадец.

Клептоманите обикновено прибират откраднатите вещи на определено място, без да ги използват и без дори да ги разгледат. Някои се отървават от тях, като ги подаряват на близки или приятели, а е възможно и да ги върнат на мястото, от където са ги взели.

Епизодите на кражба не се случват след сложно планиране, а по-скоро спонтанно. Хората в това състояние могат да се намират в хипермаркет, хотел или другаде, като единствената им мисъл да е колко много искат да откраднат от декорацията вътре в сградата.

Как да различим клептоманията от обикновена кражба
Клептоманията се различава от нормалната кражба по това, че обикновено крадците планират предварително престъплението си и предприемат определени действия, за да придобият предмети, които желаят, но не могат да си позволят.

Лицата с клептомания крадат спонтанно, с цел да облекчат напрежението, което продължава да се нагнетява, ако не го направят.

Това патологично отклонение може да възникне самостоятелно, но често страдащите злоупотребяват с упойващи вещества, имат високи нива на тревожност и други нарушения, свързани с контрола на импулсите.

 

Как работят измамите с имейлите от Африка

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments
Как работят измамите с имейлите от Африка

Как работят измамите с имейлите от Африка

Ако сте получили имейл или съобщение от непознат човек, който твърди, че е от Африка и има нужда от вашата помощ, за да прехвърли голяма сума пари, бъдете нащрек. Това е една от най-старите и най-разпространените форми на киберизмама, наричана „измама 419“ или „Нигерийска измама“.

Целта на измамниците е да ви накарат да им изпратите пари за различни такси, обещавайки ви част от парите, които те притежават. Разбира се, тези пари не съществуват и ако попаднете на куката им, ще загубите своите спестявания.

Има няколко характеристики, които могат да ви подскажат, че става въпрос за измама:

  • Измамникът твърди, че е политик, военен, аристократ или друг вид високопоставена личност от Африка.
  • Измамникът твърди, че има достъп до голяма сума пари (например наследство, лотария, дарение и т.н.), която не може да използва поради политически, правни или други причини.
  • Измамникът ви моли да му помогнете да прехвърли парите на вашата банкова сметка или да ги получите по друг начин (например чрез Western Union, MoneyGram и т.н.).
  • Измамникът ви обещава голям процент от парите (например 10%, 20% или повече) в замяна на вашата помощ.
  •  Измамникът ви изисква да платите различни такси предварително (например за освобождаване на парите, за правни документи, за митнически такси и т.н.), които често се увеличават с времето.
  • Измамникът ви праща фалшиви документи (например сертификати, паспорти, чекове и т.н.), за да докаже своята идентичност и легитимността на парите.
  •  Измамникът ви притиска да действате бързо и да не споделяте информацията с никого друг.

Как да се предпазим от измамата с имейлите от Африка?

Ако получите подобно писмо или съобщение, не отговаряйте и не изпращайте никакви пари или лични данни. Изтрийте го или го маркирайте като спам. Ако сте започнали комуникация с измамника, прекратете я незабавно.

Ако сте станали жертва на измамата и сте изпратили пари или лични данни, свържете се с вашата банка или финансова институция и им информирайте за случилото се. Също така, съобщете за измамата на компетентните органи, като Европейския антиизмамен офис (OLAF) или националната полиция.

Лицемерен език на тялото

Частен Детектив Частни разследвания 0 Comments

⚡ЛИЦИМЕРЕН ЕЗИК НА ТЯЛОТО⚡

🛡 Детективска Агенция НАС-Груп Ви днес ще Ви запознае с лицемерния език на тялото и как да го разпознаваме за да се предпазим.
◼ Много често ни задават въпроса: „Може ли човек да лъже с езика на тялото си?“. Общо взето отговорът е „не“, тъй като едва ли е възможно да се постигне пълно съгласуване между използваните основни жестове, микро сигналите на тялото и изричаните думи. Например смята се, че отворените, леко протегнати напред и изложени на показ длани говорят за искреност, но когато лицемерът протяга към вас отворени длани и ви се усмихва, докато ни лъже, микро сигналите на тялото му ще го издадат.

◼ Вероятно зениците на очите му ще се свият или една от веждите му лекичко ще се приповдигне, или ъгълчето на устата му ще потрепне, а това са все микро сигнали, които издават противоречието между изричащтите в момента думи и усмивката с отворени длани. Ето защо в такива случаи слушателят обикновено не вярва на онова, което чува. Изглежда, че в човешкия мозък има някакъв предпазен механизъм, който регистрира „капанчето“, когато получи серия от несъгласувани и несъответни едно на друго словесни и/или несловесни послания.

◼ Мнозина политици са истински експерти в имитирането на езика на тялото, с което целят да накарат гласоподавателите да повярват на думите им. За политик, който успешно се справя с тази трудна задача, се казва, че притежава „магнетично излъчване“ и че е „обаятелен“.

◼ За да прикриваме лъжите си, ние, хората, най-често използваме лицето си – повече от която и да било друга част на тялото. Пускаме усмивки, кимаме и намигаме, като по този начин се опитваме да замаскираме лъжата в думите си, но за наше нещастие, сигналите на тялото ни издават истината и така се получава разминаване между жестовете на тялото и мимиката на лицето.

◼ Изучаването на мимиката на лицето е само по себе си цяло изкуство. Накратко, за по-дълъг период от време е трудно да се имитира езикът на тялото, но е добре да се научите да използвате положителни, открити жестове, когато общувате с другите хора, а също и да изхвърлите от „речника“ си онези жестове, които могат да отправят към събеседниците ви отрицателни сигнали.

Работим за Вас 24/7 🔥
ℹ️ https://detektivi.bg/
#детективскаагенция #детективи #частендетектив #психолог #детективи #психопат #психология #езикнатялото #себепознание #личностноразвитие #мотивация #ментор #манипулатор #обучение #личностноразвитие #бъдиуспешен #несеотказвай #Подкрепа #помощ #полезнинавици #самоусъвършенстване