Агресията сред децата
Агресията и автоагресията съпътстват развитието на индивида от раждането до края на живота му. Идва от латинската дума aggresio, което означава „нападение”, „пристъп”. В психологическия речник четем следното определение на термина:
Агресия-това е мотивирано деструктивно поведение, противоречащо на нормите и правилата за живот на хората в обществото, нанасящо вреда на обекта на нападение (одушевени и неодушевени), причиняващо физически и морален ущърб на хората или предизвикващо у тях психологически дискомфорт (отрицателни преживявания, състояние на напрежение, страх, потиснатост и т.н.).
Тя е преди всичко отражение на вътрешния дискомфорт, неумение да се реагира адекватно на произтичащите наоколо събития. Агресията е поведение (индивидуално или колективно), насочено или към нанасяне на физическа или психологическа вреда или ущърб, или към унищожаване на друг човек или група от хора.
Подсъзнателната склонност към агресия и разрушение се овладява и неутрализира, като се изразява в социално приемливи форми. Въображаемата агресия е една от формите на агресия. Има някои данни, свидетелстващи, че извършването на агресия във въображението може да подобри самочувствието на хората и дори да доведе до временно намаляване на агресивността.
Откритият акт на агресия намалява ли потребността от нова агресия? Не. Всъщност голяма част oт данните дори сочат точно обратното — т. е. наскърбяването или нараняването на друг човек засилва отрицателните чувства на нападателя към жертвата и в бъдеще може да доведе до по- силна агресия.-С други думи, изразяването на агресивността не потиска склонността към агресия, а, напротив, засилва я.
Това сублимиране прави индивида социално вградим, въпреки че деструктивните компоненти на психиката продължават да съществуват. Най- подходящото място за изявата на тази стаявана агресия се оказват коридорите в училище. Децата се явяват едновременно като насилници и жертви. Това подсказва проблем в адаптацията.
Агенти на социализацията
Училището и семейството са „агенти на социализацията”. Играят решаваща роля в начина, по който човек расте и се развива във времето. В социологическата литература терминът „агенти на социализацията” означава и каналите, които гарантират социализацията на човека. Например, по отношение на децата и юношите, социализиращите агенти са родители, братя и сестри, роднини, връстници, съседи, учители. Агентите на социализация се различават в зависимост от това колко са важни за даден човек, как се изгражда взаимодействието с тях, в каква посока и по какъв начин влияят върху индивида. В този случай социализацията е двупосочна. Не само по- възрастното поколение предава норми и ценности на младите хора, но и младите хора, адаптирайки се лесно към променените социални условия внасят свои ценности и акумулират модели на поведение. Тъй като социализацията е разделена на два вида- първични и вторични, нейните агенти са разделени на първични и вторични.
Основните агенти са непосредствената среда на индивида – родители, роднини, семейни приятели, връстници, учители, преподаватели, лидери на младежки групи, медиите, включително интернет и т.н. Сред агентите на първичната социализация, родителите и връстниците имат често пъти противоречива роля. Родителите наказват детето за грешни решения, нарушения на моралните принципи, норми на поведение, докато връстниците в своите оценки могат да имат напълно различна позиция, могат да бъдат безразлични или да одобряват онова, което родителите не приемат. Те играят важна роля: чрез приятелската среда се улеснява прехода от състоянието на приспособяване и адаптиране към изява на самостоятелно мислене и автономия, научаване на лидерство и отстояване на независимост. Ето защо родителите често гледат на приятелската среда като на конкурент в борбата за влияние в процеса на социално формиране на децата си.
Училището като агент на социализацията е фундаментално различно от семейството, тъй като е емоционално неутрална среда, в която детето се третира не като единственото и обичано, а обективно в съответствие с неговите реални качества. В училище детето научава на практика природата на конкуренцията, успеха и неуспеха, научава се да преодолява трудностите или да свикне да се отказва от тях. По време на училищния период детето развива самочувствие, което в много случаи остава с него за цял живот.
Тъй като училището е част от по-голяма социална система, то обикновено отразява господстващата култура със своите ценности и предразсъдъци.
Според френският социолог Пиер Бурдийо, за детето сериозна пречка в училището е принадлежността на родителите към нискостатусна класа, нереалистична професия, бедност и т.н. В училище детето започва да разбира какво представлява социалната несправедливост. Там то вижда несправедливостта в едно друго проявление- благосклонното отношение на някой учител към ученик, приятелското отношение на децата към някое дете от класа, или съответно омразата към него. Това поражда смесени чувства у децата – понякога това е в основата на изблик на агресия. Адаптацията в училище е период, целящ да формира някакви навици в подрастващите, да формира едно стереотипно поведение, което да стане тяхно всекидневие до завършване на средното образование. Отклоняващото се поведение е известно като „девиация”, или „девиантно поведение” .
Видове агресия при децата
Ако сте родител, настойник или възпитател, често ставате свидетел на детска агресия, изразяваща се в бой между деца под различна форма: шамар, сграбчване, крясък, щипане, ритане, плюене, хапане, заплаха, дразнене и пр.
Всяко такова поведение, което причинява физическо или емоционално нараняване на човек или животно, или води до увреждане или унищожаване на имущество, е агресия.
Тя може да бъде вербална агресия или физическа агресия.
Има четири различни вида агресивно поведение: случайно, експресивно, инструментално и враждебно. Важно е да разберете различните видове агресивно поведение, което малките деца могат да проявят, за да можете да отговорите на тях ефективно.
Случайна агресия
Не всяка агресия при децата е нарочна. Случайната агресия е когато едно дете, без да иска, наранява друго дете.
Настъпването по време на игра, удрянето с ръка докато си пъхаш ръката в ръкава на палтото, или събарянето на нечии вещи, докато вървиш през тясно пространство, са примери за случайна агресия.
Случайната проява на агресия може да се нарече още индиректна агресия и не се прави нарочно.
Експресивна агресия
Експресивната агресия е извършване на агресивен акт, защото това те кара да се чувстваш добре. Детето обаче няма за цел да нарани някого.
Например, малчуганът може да е толкова увлечен в играта на детската площадка, че не забелязва, че другарчетото му не е доволно, когато играчките са съборени.
Когато се извършват безопасно под надзор, ритането, удрянето, хвърлянето и събарянето са подходящи физически дейности за децата. Те често се радват на тези физически дейности. Проблеми обаче възникват, когато децата надхвърлят безопасните ситуации, за да получат удоволствие, и това може да причини щети на хора или имущество.
Враждебна агресия
Враждебната агресия е агресия, извършена нарочно, за да нарани някого физически или психологически. Децата, които използват враждебна агресия, изпитват удовлетворение от това, че виждат другите наранени.
Децата използват враждебна агресия, за да се почувстват по-силни или когато смятат, че някой нарочно се опитва да саботира това, което правят. Това също е известно като тормоз.
Инструментална агресия
Инструменталната агресия възниква, когато децата се бият за предмети, територия или права и в процеса някой бива наранен. Когато и двете деца смятат, че първи са се добрали до общата играчка, тяхната цел е да придобият контрол над нея. Борбата за постигане на този контрол може да доведе до нараняване.
По-голямата част от агресията, проявена от деца на възраст от две до шест години, е инструментална, като повечето от изблиците се случват при битки за играчки. Малките и децата в предучилищна възраст са импулсивни, имат ограничени езикови умения и са егоцентрични. Често изпадат в невербална агресия – удрят, ритат или хапят другите деца, за да получат това, от което се нуждаят.
Децата променят своето агресивно поведение, когато узреят когнитивно и натрупат повече социални умения, с опит и напътствия от страна възрастните.