Какво е Черен ПР? Основната му цел е да заблуди обществеността, че представяната организация е по-хуманна и ориентирана към общото благо, отколкото конкурентите.
Черният PR е действие, целящо умишлено да навреди на имиджа на дадена компания или лице. Под действия, разбира се, се има предвид информационни действия. Например да отидем и да подготвим нещо нередно в производството, което евентуално да навреди на компанията – не е черен PR, но да отидеш и да кажеш на някого, че „г-н Иванов“ е казал, че компанията е имала дефект в производството и този дефект е решила да го пусне по рафтовете – точно за това ще говорим – черен PR!
Трябва да признаем, че някои специалисти по ПР развиват и такава дейност. Те използват така нар. “черни методи и похвати” за компрометиране на конкурентите и манипулиране на общественото мнение.
Между тях са:
- пускане на злепоставящи слухове и нелепи измислици;
- фалшива предварителна реклама;
- умишлена продажба на стоки с търговска марка, наподобяваща марката на утвърдената конкурентна фирма;
- лъжливи обвинения в най-различни грехове на ръководители или на лица, заемащи ключови позиции във фирмата конкурент;
- несъстоятелни, но изключително шумни оплаквания срещу действия на продукти на конкурента;
- излагащи запитвания с цел злепоставяне и опетняване по време на пресконференции или други публични изяви, организирани от конкурентната фирма;
- подкупване, изнудване, унижаване, оклеветяване и др. неморални и незаконни похвати .
Съществува и Сив ПР. Разликата между „сивия ” и „черния ПР” е в това, че при „сивия” се използват методи, прийоми и технологии за въвеждане в заблуждение на обществеността, без при това да се нарушават законите
Заедно „черният” и „сивият ПР” образуват така нар. „мръсни технологии”. Те се използват най-вече за формиране на лъжлив имидж на организацията или лидера, като използват митове и легенди, а нерядко и компромати. Освен при злепоставяне на конкурентите чрез методите и похватите на “черния” и на “сивия” ПР, манипулиране на общественото мнение може да се наблюдава и при изграждане образа на организацията в кризисни ситуации. То се реализира по два начина:
- Прикрива се случилото се, като се отрича съществуването на криза, отказват се отговори на медиите и се очаква намесата на компетентните държавни органи. Подобно поведение е израз на пренебрежение към обществото и накърнява имиджа на организацията;
- Представят се данните за кризата изкривено, дава се частична неточна информация или се забавя представянето й, за да се прикрият някои факти. Когато истинските факти станат публично достояние, а това рано или късно се случва, доверието към организацията спада.
Манипулацията тук е форма на информационно насилие и като такава е една от най-агресивните от гледна точка на влиянието върху публичното позициониране на корпоративния субект. Тази форма на информационно насилие силно влияе и върху общото състояние на общественото мнение. На практика става въпрос за формиране на политическо отношение спрямо корпоративния субект