Наследяването като класически способ по придобиване на имуществото на едно починало лице е приложим при всяка обществено икономическа формация, при която се срещат интересите на всяка личност с интересите на семейството на починалия.
Изхождайки от основното положение, че наследственото право може да има за предмет кръга от имуществени отношения, които може да притежава физическото лице, и които с настъпването на смъртта му преминават към други лица, е обърнато внимание на изключително тясната обвързаност на нормите, уреждащи наследяването, с нормите, които уреждат собствеността и другите вещни права.
В същото време е подчертано, че нормите на наследяването са обвързани с развитието на семейните отношения и тяхното правно регулиране. Тази обвързаност е неизбежна, тъй като наследственото право урежда обективно необходимото правоприемство.
Няма друг механизъм за преминаване на имуществото на починалия към други субекти освен наследяването.
Независимо от конкретните обществени условия, традиции, икономически и политически идеи и прочие, наследственото право е, 8 което урежда правоприемството при смърта на всяко физическо лице.
То е, което сочи правоприемниците, показва кой може да стане носител на правата и задълженията на починалия, т.е. кога те стават наследници и правните им възможности върху наследството.
То определя правното значение на последната воля на наследодателя и формата на изразяване на тази воля, съотношението между това, което казва законът за кръга на правоприемниците на починалия и това, което декретира неговата воля.
Семейните отношения са основата за преминаване на имуществата на наследодателя по наследство. Развитието на семейните отношения рефлектира върху развитието на наследственото право, тъй като обикновено наследственото имущество преминава към членовете на семейството на починалия.
А това обуславя значимия интерес на всеки един гражданин като потенциален наследник на имуществото на дадено лице към нормите на наследственото право. Защото това, което е обект на притежание приживе, става обект на наследяване след смъртта на физическото лице.
Терминологичните уточнения на понятия като наследство и наследници е продиктувано от факта, че приемането на наследството е упражняване на правото на наследяване от наследника и поради това предполага наличието на наследство и наследници.
Изясняването на понятията „наследодател“ – „наследник“ е необходимо, тъй като е свързано със способността да преминават по наследство граждански права и задължения и да се замества наследодателят в правоотношенията, страна по които е бил приживе.
Следователно не е възможно да се изследва правото на наследяване, неговото възникване, съдържание, характеристика и действие, без да има яснота относно откриването на наследството, наследниците и наследството. Това триединство - откриване на наследството, наследници и наследство, е неразривно свързано.
Само когато и трите съставки са налице можем да говорим за наследствено правоприемство, резултат от упражняване на субективното право - приемане на наследството. Всяко юридическо явление се разполага във времето. Субективното право на наследяване, което се упражнява чрез приемане също. То се поражда, само ако наследството е открито.
С настъпването на смъртта на физическото лице се открива възможността за неговите наследници да придобият правата и задълженията, които той е 9 имал и които не се погасяват с неговата смърт.
Това е юридически факт (юридическо събитие). С осъществяването му възниква правото на наследяване. Този факт Законът за наследството определя като „откриване на наследството“ (чл.1 ЗН), който се характеризира с два елемента: време и място, като обстойно е посочена и анализирана правната уредба, изразените в теорията становища и съдебната практика по уточнение и прилагане на нормативната база. Определянето на точния момент на откриването на едно наследство има съществено значение.
Трябва да бъде установен този юридически факт и да се свържат с него настъпилите поради действието му правни последици.
По-конкретно, към момента на откриване на наследството се определят действащият към момента на откриване на наследството закон; лицата, които имат право да наследяват (наследниците); имуществото – правата и задълженията в наследството; каква част от наследството се полага на всеки наследник; прилагане правото на заместване и на наследствена трансмисия.
Поради обратното действие на приемането на наследството към момента на откриването, наследникът става правоприемник.
От този момент той става носител на всички права и задължения, включени в наследството – носител на вещните, авторските и другите права, кредитор по наследствените вземания; длъжник по задълженията на наследството, изцяло, ако е единствен приел наследството наследник или в съответната дробна част, определена в закона, ако се призовават няколко от лицата по чл.5-10 ЗН или лицата по завещателния акт на праводателя.
Законът за наследството указва кои лица са наследници на едно починало лице, като изгражда един модел, според който за определени физически лица се поражда право да наследят по закон починалия.
Той е в разпоредбите на чл.5-10 ЗН. Посочени са четири реда наследници по закон, включително наследниците по право на заместване, както и съпругът на наследодателя. Тъй като законът урежда правоприемство и на основание завещание – определят се като наследници и лицата, които завещателят е посочил като наследници в своя завещателен акт.
При наследяване по завещание наследници могат да бъдат както физически, така и юридически лица, включително и държавата.
