Невербалните знаци в бизнес комуникацията

Основна част от установяването на граници и роли в общуването играе ръкостискането.  Когато си обръщаме дланите надолу, обикновено искаме да сме в положение на зависимост, покорство спрямо другия, а когато се стремим да натиснем ръката на другия, тогава изразяваме властната си и контролираща природа.

Когато Ви поканят да седнете в нечий офис или у роднините на гаджето, внимавайте да си изберете висок или поне равен по позиция стол с този на домакина. По-ниско разположеното място, на което ще седнете, определено ще вдъхне неувереност и ще постави граници за йерархия.

Други офис предмети и приндлежности също могат да внушат недружелюбност и желание за контрол. Стена на славата (снимки на мениджъра с тази и онази важна клечка), голяма телефонна централа с ключе, тъмна и голяма стая с хипер луксозни мебели, повече персонализирано пространство, отколкото изчистен и семпъл офис, са все крещящи знаци за доминантност.

Лекото потупване по рамото или лакътя също е знак на желанието за доминиране от страна на събеседника. То сякаш казва: „Аз мога да си позволя да навляза в личното ти пространство!“, „Аз те притежавам!“

Прикриването на устата с пръст или с юмрук, докосването на носа (почесване, бързо пипване), потриването на очите, на ухото или врата. В такива случаи можете да откликнете на жеста с невербален отговор, който изразява съмнение, или да помолите говорещия да повтори казаното, което ще нанесе атака върху и без това разклатената му увереност. Огледалното поведение обикновено е знак за съгласие и по него можете да съдите дали отсрещната страна може да ви стане половинка. При някои случаи обаче, огледалното поведение е знак за съмнение в истинността на думите. Знаците, характеризиращи лъжата, лесно могат да се копират с цел показване на съмнение в казаното.

Невербалната комункация внася ново разбиране за човека отсреща и е от изключително значение, тъй като понякога вербалната комуникация може да бъде заблуждаваща. Ако се учим да прозираме какво е отвъд потока на чистата информация, ще можем да бъдем по-ефективни за себе си и спрямо другия.

Езикът на тялото, очите.

Език на тялото наричаме начина, по който движим тялотото си, стойката, позата, която заемаме, походката, жестовете и изражението на лицето. Изследвания показват, че сигналите, които изпращаме посредством езика на тялото, могат да бъдат класифицирани на:

• Вродени /генетично заложени/ – например: различните усмихнати изражения се появяват и по лицата на децата, които са родени слепи и глухи. Следователно тези мимики не са заучени или копирани, а по всяка вероятност са вродени;
• Заучени сигнали – по-голяма част от нашено несловесно поведение е заучено. Например: врътването на главата от едната на другата страна означава „Не”, т.е. несъгласие, отричане, неодобрение. Това е универсално разпространен жест, който е заучен в ранната детска възраст. Когато малкото дете, което хранят, не иска повече да яде, то започва да върти глава от едната на другата страна, за да попречи да му напъхат в устатата поредното количество храна. По този начин детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като жест на отрицание, нежелание и недоволство.
• Традиционни сигнали – например: жестът на отрицание в България се различава от този в другите страни.

Погледът е вид мимика, но много по-изразителна. Безкрайното многообразие от изразност се получава при съчетанието на зеницата и движението на мускулите около очите, скулите, клепачите и други фактори. Различават се следните погледи:

• Делови поглед – при него очите са насочени към въображаем триъгълник, намиращ се на челото на събеседника;
• Социален поглед – погледът обхваща триъгълна част от лицето на събеседника, между очите и устата;
• Интимен поглед – погледът минава през очите и се насочва надолу под брадичката, към други части от тялото на съответния човек;
• Кос поглед „изпод вежди”: