Невербалните знаци в бизнес комуникацията
Невербалната комуникция служи за подсилване на казаното с думи, а понякога е и лакмус за истинността на твърденията ни. Нашето невербално поведение (знаци, жестове на тялото, интонация, пози и др.) е детерминирано от несъзнателното. Един вид, каквото и да ти говоря, ти слушай езика на тялото ми, за да прозреш какво искам да кажа.
Невербална комуникация – това е общуване, при което се използва потенциала на човешкото тяло за изразяване на мисли, чувства, както и за подсилване на съдържателната страна на информацията.
Невербалната комуникация се реализира чрез знаци и сигнали с неречев характер. Включва съобщения, предавани от различните части на тялото, гласа, пространственото поведение, външния вид.
Представя се обикновено като параобщуване, но може да има и самостоятелна употреба. Не бива невербалните средства да се разглеждат опростено като алтернативи на речта.
Невербалните знаци могат да бъдат унаследени или придобити в последствие, и разкриват на отсрещната страна неща, за които дори ние не сме наясно обикновено. Затова понякога хората ни познават от различна, по-цялостна гледна точка.
Прикриването на устата с пръст или с юмрук, докосването на носа (почесване, бързо пипване), потриването на очите, на ухото или врата. В такива случаи можете да откликнете на жеста с невербален отговор, който изразява съмнение, или да помолите говорещия да повтори казаното, което ще нанесе атака върху и без това разклатената му увереност. Огледалното поведение обикновено е знак за съгласие и по него можете да съдите дали отсрещната страна може да ви стане половинка. При някои случаи обаче, огледалното поведение е знак за съмнение в истинността на думите. Знаците, характеризиращи лъжата, лесно могат да се копират с цел показване на съмнение в казаното.
Езикът на тялото, очите.
Език на тялото наричаме начина, по който движим тялотото си, стойката, позата, която заемаме, походката, жестовете и изражението на лицето. Изследвания показват, че сигналите, които изпращаме посредством езика на тялото, могат да бъдат класифицирани на:
- Вродени /генетично заложени/ – например: различните усмихнати изражения се появяват и по лицата на децата, които са родени слепи и глухи. Следователно тези мимики не са заучени или копирани, а по всяка вероятност са вродени;
- Заучени сигнали – по-голяма част от нашено несловесно поведение е заучено. Например: врътването на главата от едната на другата страна означава „Не”, т.е. несъгласие, отричане, неодобрение. Това е универсално разпространен жест, който е заучен в ранната детска възраст. Когато малкото дете, което хранят, не иска повече да яде, то започва да върти глава от едната на другата страна, за да попречи да му напъхат в устатата поредното количество храна. По този начин детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като жест на отрицание, нежелание и недоволство.
- Традиционни сигнали – например: жестът на отрицание в България се различава от този в другите страни.
Погледът е вид мимика, но много по-изразителна. Безкрайното многообразие от изразност се получава при съчетанието на зеницата и движението на мускулите около очите, скулите, клепачите и други фактори. Различават се следните погледи:
- Делови поглед – при него очите са насочени към въображаем триъгълник, намиращ се на челото на събеседника;
- Социален поглед – погледът обхваща триъгълна част от лицето на събеседника, между очите и устата;
- Интимен поглед – погледът минава през очите и се насочва надолу под брадичката, към други части от тялото на съответния човек;
- Кос поглед „изпод вежди”: