Личностни и темпераментни специфики на ревнивите хора
Според ревнивците по-често са с фиксиращ тип акцентуация на характера и сред тях са лица, които са прекалено самоуверени или пък напротив – изпитват несигурност. Хората с тревожен вид на привързаността са склонни да ревнуват по-силно и по-често в сравнение с тези с устойчив стил на привързаност, също така сред холериците и меланхолиците е налице по-високо ниво на ревност, в сравнение с останалите два типа – сангвиници и флегматици
Характерни са и темпераментни вариации в проявлението на ревността. Според холериците са по-избухливи и по-агресивни при предполагана изневяра от страна на партньора им, като обикновено обиждат, заплашват, шпионират, изнудват и пр. Флегматиците са пасивни и изпитват мъчения само при мисълта за изневяра. Те преживяват безпомощност, като при това не изпитват агресивни чувства към партньора си и дори към съперника си. Като за всичко имат обяснения. Обикновено този тип хора страдат мълчаливо, като просто се надяват нещата да се оправят.
Най-болезнено се преживява ревността от меланхолиците, които могат дотолкова да потънат в страданията си, че животът им да стане нетърпим без партньора им. Такива хора са мнителни и подозират партньора си, като виждат това, което потвърждава мислите им. Чрез поведението си и състоянието си ревнивците от този тип измъчват и себе си, и другия, като в крайната фаза дори могат да стигнат до отчаян ходсуицид, поради несподелена любов.
Личностни особености, явяващи се движещи сили на ревността
- инертните психични процеси, затрудняващи осъзнаването, отреагирането и действието в дадената ситуация;
- идеалистичните убеждения, при които човек не допуска никакви компромиси в любовния живот;
- изразеното собственическо отношение към вещите и лицата;
- повишената или понижената самооценка, като при повишената се наблюдава деспотичен вариант на преживяване на ревност, докато при занижената – човекът преживява остро собствената непълноценност;
- самотата, бедността в междуличностните връзки, при която партньорът няма с кого да бъде сменен;
- чувствителността на човека към предателства;
- силната зависимост на партньора при достигането на важните цели (материална осигуреност, кариера, деца и т.н.).
Според ревността често възниква там, където между хората няма т. нар. партньорски, паритетни отношения, а има явно или скрито бинарно противопоставяне „кой е по-главен и кое място на кого е„.
Невротиците имат нужда от безусловна любов и ако това не се случи, се преживява изключително тежка драма. По тази причина и ревността, която се появява като следствие, е изключително силна и възниква при всеки един повод.
Психични и поведенчески разстройства за поява на ревност
Разбира се, съществуват и някои психични и поведенчески разстройства, които биха могли да бъдат причина за появата на ревност у човека, когато преди това я е нямало в такава степен или изобщо не е била забелязвана. Такива са например алкохолната зависимост, деменцията и др.
Типично за младостта е и повишеното усещане за виталност, често изразяващо се в многобройни контакти, желание да се опитват нови неща, да се влиза в различни роли и т.н. Това от своя страна, също се явява потенциален акселератор на ревността.
С годините съвместен живот доверието между партньорите очевидно нараства, като всеки от тях опознава другия и знае какво би могъл да очаква от него, а също така се научава да разпознава в комуникацията жестове и думи, които биха могли, да са сигнали за изневяра и лъжа. Емоционалните реакции също се променят с възрастта на човека, както и активаторите на конкретните емоции.
Друго възможно обяснение на получения резултат е, че с нарастване на възрастта вероятно отслабва субективната значимост на изневярата, доколкото партньорите вече имат отгледани деца, и изневярата не би била толкова пагубна, колкото в началото на връзката. С напредване на възрастта поведенческите прояви също биват повлияни от снижените психофизически възможности. Намалената жизненост обуславя и по-ниска спонтанна активност и импулсивност.
Също така, промените в здравословното състояние, които настъпват с възрастта, биха довели до спад на сексуалната подбуда и респективно на ревността. Налични са случаи на заболели лица, които са склонни да подтикнат партньора си към физическа изневяра, смятайки, че това ще съхрани връзката им.
Физически дефицити за поява на ревност
Физическите дефицити са в основата на схващането, че с възрастта намалява ценностната значимост на сексуалния живот, а различията между двата пола започват да избледняват. Тази теза не може да се приеме за абсолют, поради наличието на данни, свидетелстващи за съществуването на значителни индивидуални вариации, и че сексуалният живот запазва своята персонална значимост и в напреднала възраст. Нещо повече, смята се, че съхраненият сексуален интерес и активност имат терапевтичен ефект в тази възраст .
Независимо от възрастта, дори старите хора изживяват своите драми на несигурност, създават се и „любовни триъгълници”, съперничество, кокетство, ухажване и всички любовни игри, познати от сексуалното общуване и на по-младите, и на зрелите лица. При това любовта в третата възраст – независимо дали е след брак, или е само неформално обвързана – не се отличава особено от тази при останалите възрастови категории.
Моделът на отчетените резултати по фактора пол, разкрива по-високи стойности на ревността при жените. Широко прието е, че жените превъзхождат мъжете по емоционална възбудимост във всички периоди от онтогенезиса. Те по-свободно изразяват своите настроения, емоции и чувства. Тревогата и страховете са по-често срещани и по-силно изразени в сравнение с мъжете. Жените притежават по-голяма неудовлетвореност от живота, а също и по-висока степен на екзистенциално безпокойство, намиращо израз в предразположеност към емоционална свръхчувствителност.
Тук е възможно и демографско обяснение на различието, а именно, че мъжете са по-малко на брой от жените във всички периоди на зрелостта. Този факт явно засилва съперничеството сред жените и изостря ревността. Въпреки това, отчетената тенденция на завишена ревност при жените е с липса на статистическа значимост.
Очевидно ревността се явява общочовешки феномен, в значителна степен неподвластен на половите различия. Резултатите се припокриват с тези от проведените изследвания на ревността от при които също не се откриват значими полови различия. При тях броят на мъжете с висока степен на ревност е почти равен на този на жените и съставлява около половината от изследваните лица.