Категория: изневяра

8 признака, че вашият партньор може да изневерява

Рано или късно във всяка връзка може да настъпи момент, когато започнете да се съмнявате във верността на партньора си. Ако в момента имате подобни притеснения, следните признаци  могат да ви помогнат да разберете дали има основание за съмнение за изневяра.

1. Промяна в навиците

Ако партньорът ви внезапно започне да променя поведението и навиците си без ясна причина, това може да е сигнал. Обърнете внимание на:

• ранни тръгвания за работа,

• необичайно много служебни задължения,

• липса на време за съвместни занимания,

• значително намаляване на обажданията и комуникацията с вас.

Подобна промяна може да е знак за наличие на нови приоритети.

2. Тайни телефонни обаждания и съобщения

Честото уединение за телефонни разговори и продължителното ползване на месинджъри може да са знак за прикриване на нещо. Ако партньорът ви често напуска стаята, за да отговори на обаждания или се дразни, когато го попитате за това, бъдете внимателни. Реакциите му могат да разкрият дали има нещо скрито.

3. Прехвърляне на вината

Някои мъже, които изпитват чувство за вина, започват да прехвърлят отговорността върху партньора си. Това може да се прояви чрез раздразнителност и критика към вас, което е начин за оправдание на собствените му действия.

4. Чести промени в настроението

Когато човек води двойнствен живот, настроенията му често се сменят. Постоянното редуване на радост и раздразнение може да показва емоционално объркване, породено от двойната връзка.

5. Липса на обич

Изведнъж партньорът ви спира да проявява интерес и привързаност към вас? Това е знак, че нещо може да не е наред. Отдръпването от физически и емоционални изрази на обич често е показател за отдалечаване и раздвоение.

6. Промени в сексуалното поведение

Изневярата често води до промени в сексуалното желание. Ако партньорът ви внезапно проявява по-голям или по-малък интерес към интимните ви отношения, това може да се дължи на външни контакти. Възможно е новите преживявания да доведат до по-висока или, напротив, по-ниска сексуална активност с вас.

7. Прекалено лично пространство

Разширеното желание за личен живот може да е подозрително, ако е нехарактерно за партньора ви. Например, ако внезапно започне да крие телефона си, да променя пароли или да избягва споделяне на лична информация с вас, има вероятност да се опитва да скрие нещо.

8. Нервност при споменаване на изневяра

Когато подхванете темата за изневяра, нормалната реакция на партньора би била да ви успокои. Ако обаче той реагира със силно раздразнение или защита, може да се окаже, че има какво да крие. Разбира се, трябва да внимавате да не преминавате границата, защото честите обвинения могат да предизвикат и съвсем нормална реакция на гняв и защита.

Как да действате при съмнения за изневяра

Ако подозирате, че партньорът ви изневерява, опитайте да проведете открит разговор без обвинения. Споделете тревогите си и дайте възможност на партньора си да обясни поведението си. Понякога едно искрено общуване може да ви даде повече от всички знаци.

Най-честите причини за изневяра

Изневярата при мъжете и жените се случва по различни причини, като най-често срещаните са сексуална или емоционална неудовлетвореност. Когато партньор не се чувства оценен или значим във връзката, той може да потърси липсващото другаде. Разпространеното мнение, че мъжете изневеряват повече, е свързано с това, че те по-често са разкрити. Жените, от своя страна, умеят по-добре да прикриват действията си и рядко биват хващани в изневяра.

Мъжете често изневеряват поради сексуална неудовлетвореност, необходимост да се чувстват значими или при житейски кризи, като средната възраст или здравословни проблеми, които пораждат желание да се докажат. Също така, изневярата при тях може да бъде подхранвана от повишено самочувствие, когато придобият успех, власт и финансова независимост.

Жените по-често изневеряват по емоционални причини, като отмъщение за изневяра или когато се чувстват пренебрегвани и незабелязвани. Несигурността в дълготрайните отношения, където липсват бъдещи планове, също може да ги подтикне да търсят емоционална и физическа близост извън връзката. Жените често изпитват нужда от внимание и уважение и ако не ги получават, могат да намерят това при друг.

Изневярата може да бъде предизвикана и от фактори като липса на ангажираност, отсъствие на емоционална и физическа близост, конфликти и минали травми, които оставят отпечатък в отношенията. Признаци на изневяра при жените може да включват: намалена ангажираност, тайнственост, промени във външния вид и предпочитание към прекарване на повече време с приятели. Ако имате съмнения, подходете с разбиране и открит диалог, за да изясните нуждите и очакванията си във връзката.

Личностни и темпераментни специфики на ревнивите хора

Според ревнивците по-често са с фиксиращ тип акцентуация на характера и сред тях са лица, които са прекалено самоуверени или пък напротив – изпитват несигурност. Хората с тревожен вид на привързаността са склонни да ревнуват по-силно и по-често в сравнение с тези с устойчив стил на привързаност, също така сред холериците и меланхолиците е налице по-високо ниво на ревност, в сравнение с останалите два типа – сангвиници и флегматици

Характерни са и темпераментни вариации в проявлението на ревността. Според холериците са по-избухливи и по-агресивни при предполагана изневяра от страна на партньора им, като обикновено обиждат, заплашват, шпионират, изнудват и пр. Флегматиците са пасивни и изпитват мъчения само при мисълта за изневяра. Те преживяват безпомощност, като при това не изпитват агресивни чувства към партньора си и дори към съперника си. Като за всичко имат обяснения. Обикновено този тип хора страдат мълчаливо, като просто се надяват нещата да се оправят.

Най-болезнено се преживява ревността от меланхолиците, които могат до­толкова да потънат в страданията си, че животът им да стане нетърпим без партньора им. Такива хора са мнителни и подозират партньора си, като виждат това, което потвърждава мислите им. Чрез поведението си и състоянието си ревнивците от този тип измъчват и себе си, и другия, като в крайната фаза дори могат да стигнат до отчаян ходсуицид, поради несподелена любов.

Личностни особености, явяващи се движещи сили на ревността

• инертните психични процеси, затрудняващи осъзнаването, отреагирането и действието в дадената ситуация;
• идеалистичните убеждения, при които човек не допуска никакви компромиси в любовния живот;
• изразеното собственическо отношение към вещите и лицата;
• повишената или понижената самооценка, като при повишената се наблюдава деспотичен вариант на преживяване на ревност, докато при занижената – човекът преживява остро собствената непълноценност;
• самотата, бедността в междуличностните връзки, при която партньорът няма с кого да бъде сменен;
• чувствителността на човека към предателства;
• силната зависимост на партньора при достигането на важните цели (материална осигуреност, кариера, деца и т.н.).

Според ревността често възниква там, където между хората няма т. нар. партньорски, паритетни отношения, а има явно или скрито бинарно противопоставяне „кой е по-главен и кое място на кого е„.

Невротиците имат нужда от безусловна любов и ако това не се случи, се преживява изключително тежка драма. По тази причина и ревността, която се появява като следствие, е изключително силна и възниква при всеки един повод.

Психични и поведенчески разстройства за поява на ревност

Разбира се, съществуват и някои психични и поведенчески разстройства, които биха могли да бъдат причина за появата на ревност у човека, когато преди това я е нямало в такава степен или изобщо не е била забелязвана. Такива са например алкохолната зависимост, деменцията и др.

Типично за младостта е и повишеното усещане за виталност, често изразяващо се в многобройни контакти, желание да се опитват нови неща, да се влиза в различни роли и т.н. Това от своя страна, също се явява потенциален акселератор на ревността.

С годините съвместен живот доверието между партньорите очевидно нараства, като всеки от тях опознава другия и знае какво би могъл да очаква от него, а също така се научава да разпознава в комуникацията жестове и думи, които биха могли, да са сигнали за изневяра и лъжа. Емоционалните реакции също се променят с възрастта на човека, както и активаторите на конкретните емоции.

Друго възможно обяснение на получения резултат е, че с нарастване на възрастта вероятно отслабва субективната значимост на изневярата, доколкото партньорите вече имат отгледани деца, и изневярата не би била толкова пагубна, колкото в началото на връзката. С напредване на възрастта поведенческите прояви също биват повлияни от снижените психофизически възможности. Намалената жизненост обуславя и по-ниска спонтанна активност и импулсивност.

Също така, промените в здравословното състояние, които настъпват с възрастта, биха довели до спад на сексуалната подбуда и респективно на ревността. Налични са случаи на заболели лица, които са склонни да подтикнат партньора си към физическа изневяра, смятайки, че това ще съхрани връзката им.

Физически дефицити за поява на ревност

Физическите дефицити са в основата на схващането, че с възрастта намалява ценностната значимост на сексуалния живот, а различията между двата пола започват да избледняват. Тази теза не може да се приеме за абсолют, поради наличието на данни, свидетелстващи за съществуването на значителни индивидуални вариации, и че сексуалният живот запазва своята персонална значимост и в напреднала възраст. Нещо повече, смята се, че съхраненият сексуален интерес и активност имат терапевтичен ефект в тази възраст .

Независимо от възрастта, дори старите хора изживяват своите драми на несигурност, създават се и „любовни триъгълници”, съперничество, кокетство, ухажване и всички любовни игри, познати от сексуалното общуване и на по-младите, и на зрелите лица. При това любовта в третата възраст – независимо дали е след брак, или е само неформално обвързана – не се отличава особено от тази при останалите възрастови категории.

Моделът на отчетените резултати по фактора пол, разкрива по-високи стойности на ревността при жените. Широко прието е, че жените превъзхождат мъжете по емоционална възбудимост във всички периоди от онтогенезиса. Те по-свободно изразяват своите настроения, емоции и чувства. Тревогата и страховете са по-често срещани и по-силно изразени в сравнение с мъжете. Жените притежават по-голяма неудовлетвореност от живота, а също и по-висока степен на екзистенциално безпокойство, намиращо израз в предразположеност към емоционална свръхчувствителност.

Тук е възможно и демографско обяснение на различието, а именно, че мъжете са по-малко на брой от жените във всички периоди на зрелостта. Този факт явно засилва съперничеството сред жените и изостря ревността. Въпреки това, отчетената тенденция на завишена ревност при жените е с липса на статистическа значимост.

Очевидно ревността се явява общочовешки феномен, в значителна степен неподвластен на половите различия. Резултатите се припокриват с тези от проведените изследвания на ревността от при които също не се откриват значими полови различия. При тях броят на мъжете с висока степен на ревност е почти равен на този на жените и съставлява около половината от изследваните лица.