Тестът с маршмелоу в света на детективите: инструмент за разкриване на самоконтрол и мотиви

На пръв поглед „тестът с маршмелоу“ звучи като нещо, което бихте открили в детска градина или психологически кабинет. Но в моята практика като детектив с дългогодишен опит — от разплитане на фини корпоративни измами до разкриване на изневери с дълбоко заложени емоционални мотиви — този тест се оказа едно от най-ненатрапчивите и ефективни оръжия в арсенала ми. Зад обикновеното парче бял пухкав десерт се крие психометричен ключ към сърцевината на човешката дисциплина, импулс и истина.

Какво представлява тестът с маршмелоу?

Първоначално разработен от психолога Уолтър Мишел през 70-те години в Станфордския университет, тестът с маршмелоу има проста концепция: на дете се предлага едно лакомство (маршмелоу) и избор — да го изяде веднага или да изчака 15 минути и да получи още едно като награда. Основната цел е да се измери самоконтрол и способността за отлагане на удоволствието.

Но това, което много хора не знаят, е, че този тест има изключителна приложимост извън лабораторията. В реалния свят, особено в разследванията, той е огледало на мотивацията, търпението и емоционалната зрялост.

Маршмелоу в разпита? Абсолютно.

Нека ви върна в една стая за разпит. Подозирах млада жена, заподозряна в изтичане на конфиденциална информация от частна фирма. Знаех, че ако ѝ предложа директен въпрос — „Ти ли го направи?“ — щях да получа предварително подготвен отговор. Вместо това, поднесох ситуацията така:

„Имаш избор: кажи ми сега какво знаеш, и мога да ти помогна да получиш снизхождение. Или можеш да запазиш мълчание, и в края на деня може би ще се наложи да говориш с прокурор.“

Нищо повече. Тихо. Чаках.

Това, дами и господа, е тестът с маршмелоу — приложен в реално време. Разследванията често са въпрос не на сила, а на психология. И когато предложиш алтернатива между „непосредствено облекчение“ и „отложена, но по-голяма награда“, наблюдаваш поведението, което говори много повече от думите.

Как детективите използват концепцията на теста?

1. Измерване на склонността към импулсивност

При разследване на измами или кражби, много често извършителите са действали импулсивно. Когато се опиташ да ги пречупиш, бързото им предаване под натиск показва неспособност да отлагат резултата. Именно тази психика тестът с маршмелоу пресъздава — способен ли е човек да понесе напрежение сега заради по-добър резултат по-късно?

2. Изграждане на поведенчески профил

Детективите често създават поведенчески профили на заподозрени. Хората с нисък самоконтрол са по-склонни към незабавна изгода и по-малко податливи на планиране. Те често стават лесни мишени за манипулация или подставени операции.

3. Използване в разпити на деца и тийнейджъри

В юношеските престъпления — вандализъм, кражби от магазини или онлайн измами — приложението на теста чрез игрови психологически елементи ни дава ясна картина. Когато едно дете не може да изчака 10 минути за по-голяма награда, вероятността то да не е устояло и на изкушението да „хакне“ нечий акаунт е значително по-голяма.

4. Оценка на свидетели

При случаи с множество свидетели, наблюдението как човек реагира на предложения или времеви закъснения ни помага да определим кои показания са по-достоверни. Свидетел, който има високо ниво на самоконтрол, е по-малко склонен да измисля или украсява факти под натиск.

5. Проверка на лоялност в подставени операции

Точно както в оригиналния тест, детективите използват постановки — предлагат на някой агент възможност за „бърза печалба“ срещу дългосрочен ангажимент. Това разкрива истинската лоялност и лични мотиви.

Приложение в корпоративни разследвания

В свят, където информацията е новото злато, използването на поведенчески тестове става ключово при вътрешни проверки. Например:

• Служител, който избира незабавна облага (пари под масата), показва, че би предпочел маршмелоуто сега, вместо сигурна кариера по-късно.

• Управител, който отказва да даде показания, но подсказва, че ще „говори по-късно“, най-вероятно използва теста срещу теб. Внимавай.

Тестът с маршмелоу е повече от психологически експеримент с деца. Той е инструмент, с който ние — детективите — разкриваме тънки линии в човешката психика, които водят към истина, вина или невинност. В свят, в който доказателствата често са скрити зад фасади от емоции и лъжи, способността да наблюдаваш как някой реагира на… един обикновен маршмелоу, може да разкрие повече, отколкото десетки страници с показания.

Защото истината не винаги е в това, което казваш. Понякога тя е в това, което решаваш да не направиш.

Как детективите и психопрофайлърите използват чертите на лицето и характера в разследванията

В света на криминалистиката и психологическия анализ, всеки детайл има значение. Един от малко познатите, но изключително полезни инструменти, използвани от детективите и психопрофайлърите, е анализът на чертите на лицето и характера. Макар това да звучи като част от древна практика или суеверие, в съвременната психология и криминология този подход има своето научно обоснование и приложение.

Какво представлява анализът на лицевите черти?

Този метод се базира на лицева морфология – наука, която изучава връзката между физическите черти на лицето и психологическите характеристики на индивида. Известен още като физиогномика, той намира приложение в профилирането на заподозрени, оценката на риска и поведението на свидетели.

Някои от основните черти, които се анализират:

Важно е да се подчертае, че тези характеристики не са доказателство, а допълнителни индикатори, използвани в контекста на по-широк психологически анализ.

Психопрофилиране: Какво е и защо лицето има значение?

Психопрофайлирането е метод за изграждане на психологически портрет на извършителя, базиран на анализа на поведението му, местопрестъплението, комуникацията, както и външния му вид. Лицето и израженията му често се анализират на база:

• Микроекспресии – кратки, неволеви изражения, които разкриват истински емоции

• Асинхронни движения – несъответствия между думи и изражение на лицето

• Стресови реакции – зачервяване, изпотяване, напрежение в челюстта

Комбинирайки тези наблюдения с анализ на характера (интровертност, импулсивност, агресия, склонност към манипулация), детективите изграждат цялостен профил, който помага при разпознаване или дори предвиждане на действията на дадено лице.

Как се използва в реални разследвания?

1. Разпознаване на лъжа – чрез наблюдение на микроекспресии, напрежение в челюстта, избягване на поглед

2. Идентифициране на рисково поведение – лица с изразени гневни линии, стегнати устни и остри ъгли в черепа често се асоциират с по-висок риск от агресивни реакции

3. Оценка на свидетели – тяхната реакция, емоционална стабилност и склонност към измама се анализират и на база мимика и лице

4. Разпознаване в тълпа – използва се физиономично разпознаване, комбинирано с поведенчески анализ, за да се идентифицира потенциален заподозрян

Примери от практиката

Много агенции, включително ФБР, използват физиогномичен анализ като част от по-широк поведенчески анализ. При някои от най-известните случаи, като разследванията на серийни убийци, чертите на лицето и поведенческите характеристики са били ключови за откриване на модела на поведение.

Ползи от използването на лицевия анализ в криминалистиката

• Бърза предварителна оценка на личността

• Подкрепа в разпитни техники (идентифициране кога заподозряният лъже)

• Подобрена преценка за риска

• Изграждане на по-пълен психопрофил

• Допълнителен инструмент към полиграфа и наблюдението

Ограничения и етика

Макар анализът на черти на лицето да е полезен, той не трябва да се използва самостоятелно. Има риск от субективна интерпретация, културни различия и лични предразсъдъци. Затова той винаги се прилага в контекста на цялостно психологическо и поведенческо изследване.

Детективите и психопрофайлърите използват лицевия анализ като допълнителен инструмент, който може да даде ценна насока в разследването. Въпреки че не предоставя окончателни отговори, той допринася за по-бързо ориентиране, създаване на хипотези и вземане на обосновани решения.

Човешкото лице е карта на емоциите и личността – и когато бъде „прочетена“ правилно, тя може да се превърне в ключ към истината.

Черен петък? Внимавайте за измами!

Най-честите рискове за потребителите по време на кампании като Черния петък или празничните разпродажби за Коледа и Нова година обикновено засягат техните икономически интереси. Това се случва, когато им се предлагат оферти, които изглеждат изгодни, но всъщност не са.

Например, търговските вериги могат да подтикнат или дори да примамят клиентите да закупят продукти, които не са планирали или не са им нужни. В някои случаи потребителите биват подведени да вярват, че правят изгодна покупка, докато всъщност намалението е фиктивно.

Друг съществен риск през този период е възможността за попадане на фалшиви стоки или измамни практики. Това се случва най-често чрез социалните мрежи или уебсайтове, които са създадени наскоро и имат за цел не реална продажба, а измама.

Потребителите трябва да бъдат особено внимателни при различни промоции и намаления. Най-важното е винаги да проверяват търговеца, който предлага стоката. Препоръчвамe хората да избягват покупки от непроверени продавачи, особено по време на кампании като „Черния петък“. Най-добре е да се доверят на търговци, от които вече са пазарували и са се уверили в тяхната коректност.

Също така е от съществено значение внимателно да се преглеждат условията на сделките. Ако се предлага намаление, то трябва да бъде ясно и конкретно. Често търговците рекламират отстъпки от 40% или 50%, което създава впечатление, че всички стоки са намалени. В действителност обаче намаленията обикновено се отнасят само за определени продуктови категории.

Стоките с най-големи отстъпки често са тези, които са с по-слаб пазарен интерес. Потребителите често се подлъгват от високия процент на намалението, без да обръщат внимание на съществените характеристики на продукта. Това е особено важно при покупката на техника, където външният вид не трябва да е водещ. Вместо това клиентите трябва да сравняват техническите параметри, за да направят информиран избор.

Измами с известия за призовки

 Детективска Агенция НАС-Груп Ви предупреждава за зачестили фалшиви имейли от името на „Национална полиция – ГДНП“, приканващи за сваляне на прикачен файл – „известие за полицейска призовка“.

В конкретния случай се касае за т.нар. „фишинг“ съобщения, илюстрирани с логото на орган на МВР.

Във връзка със зачестили през последните дни оплаквания от граждани, получили по електронните си пощи писма със заплашителни предупреждения за наказателно преследване, илюстрирани при отваряне с логото на дирекция от МВР, от полицията отново уточняват, че това е фишинг.

 Детективска Агенция НАС-Груп Ви напомня, че мейлите на вътрешното ведомство и на останалите институции в страната ни задължително съдържат разширението „.bg“.

При получаване на подобен тип електронни писма следва да се избягва отварянето им, защото това може да крие риск за електронното устройство на получателя.

Съобщението е изпращано като прикачен файл, който след сваляне на компютър, го заразява с вируси, които получават достъп до запаметени пароли на потребителя.

Как да хванем лъжеца в 10 стъпки

Имали ли сте усещането, че някой Ви лъже, но не сте напълно сигурни? В такива случаи, съветите на Детективска агенция НАС Груп за разпознаване на лъжци могат да бъдат полезни.

Важно е да се стремим да се отнасяме към хората с доверие и уважение, като същевременно зачитаме правото им на лично пространство и правото да не споделят всичко. Но ако усещаш, че те лъжат, имаш правото да знаеш истината. Ако някой целенасочено те подвежда, той губи правото си на доверие.

Как да разпознаете лъжеца? Експертите твърдят, че ако знаете кои знаци да търсите, можете по-лесно да го разобличите.

Изградете доверие

За да разобличите лъжец, е важно да изградите доверие в комуникацията. Ако се отнасяте с подозрение или обвинение, това ще накара събеседника да влезе в защитен режим и ще затрудни установяването на истината.

Слушайте колко говорят

Лъжците обикновено говорят повече, за да прикрият лъжата си. Те често обясняват прекалено подробно, сякаш се опитват да замаскират истината зад множество думи. Обърнете внимание дали говорят по-силно или по-бързо, тъй като това може да е знак за стрес. Също така внимавайте за внезапни кашлици или пречистване на гърлото.

Но помнете, че стресът може да се дължи и на други причини, като несправедливо обвинение или чувствителна тема на разговор.

Задавайте контролни въпроси

Попитайте нещо, на което със сигурност ще получите честен отговор, и използвай тези отговори като база за сравнение. Ако човекът остане спокоен в началото, но после стане напрегнат или раздразнен при ключовите въпроси, това може да е причина за подозрение.

Използвайте да задавате неочаквани въпроси

Лъжците често са подготвени за очакваните въпроси. Ако обаче ги изненадате с нещо неочаквано, това може да ги разконцентрира и да разкрие истината.

Следете за неискреност по лицето им

Естествената усмивка е трудна за фалшифициране. Ако усмивката е прекалено продължителна или само с устата, а не и с очите, това може да е знак за неискреност.

Наблюдавайте промени в изказа

Ако човек, който обикновено има добра памет, внезапно забравя детайли или отказва да се впусне в подробности, това може да е предупредителен знак. Обърнете внимание дали говорът става по-формален или прекалено ентусиазиран, което може да е опит да прикрие истината.

Помолете да ви разкаже историята на обратно

Когато хората казват истината, те обикновено добавят нови детайли, защото спомените им са ясни. Лъжците, от друга страна, са склонни да повтарят вече казаното, за да не се объркат.

 Следете за микроизражения

Микроизраженията са кратки и неволни прояви на истински емоции. Ако човек се прави на щастлив, но за миг изрази гняв, това може да издаде истинските му чувства. Разпознаването на тези знаци обаче изисква специално обучение.

Следете за противоречиви жестове

Лъжците често правят неосъзнати жестове, които противоречат на думите им. Например, някой може да кима с глава, докато казва „не“, което издава несъответствие между речта и езика на тялото.

Гледайте в очите

Очите могат да разкрият истината. Понякога истинските емоции проблясват в очите или хората избягват погледа, когато лъжат. Ако зададеш прост въпрос и човекът отвърне поглед, това може да е знак за неискреност.

Лъжата е вредна. Няма такова нещо като „това, за което не знае, не го наранява.“ Когато изкривяваш нечие усещане за реалност, подкопаваш основите, на които той или тя гради решенията си в живота.

Какво е Черен ПР? Основната му цел е да заблуди обществеността, че представяната организация е по-хуманна и ориентирана към общото благо, отколкото конкурентите.

Черният PR е действие, целящо умишлено да навреди на имиджа на дадена компания или лице. Под действия, разбира се, се има предвид информационни действия. Например да отидем и да подготвим нещо нередно в производството, което евентуално да навреди на компанията – не е черен PR, но да отидеш и да кажеш на някого, че „г-н Иванов“ е казал, че компанията е имала дефект в производството и този дефект е решила да го пусне по рафтовете – точно за това ще говорим – черен PR!

Трябва да признаем, че някои специалисти по ПР развиват и такава дейност. Те използват така нар. “черни методи и похвати” за компрометиране на конкурентите и манипулиране на общественото мнение.

Между тях са:

1. пускане на злепоставящи слухове и нелепи измислици;
2. фалшива предварителна реклама;
3. умишлена продажба на стоки с търговска марка, наподобяваща марката на утвърдената конкурентна фирма;
4. лъжливи обвинения в най-различни грехове на ръководители или на лица, заемащи ключови позиции във фирмата конкурент;
5. несъстоятелни, но изключително шумни оплаквания срещу действия на продукти на конкурента;
6. излагащи запитвания с цел злепоставяне и опетняване по време на пресконференции или други публични изяви, организирани от конкурентната фирма;
7. подкупване, изнудване, унижаване, оклеветяване и др. неморални и незаконни похвати .

 

Съществува и Сив ПР. Разликата между „сивия ” и „черния ПР” е в това, че при „сивия” се използват методи, прийоми и технологии за въвеждане в заблуждение на обществеността, без при това да се нарушават законите

Заедно „черният” и „сивият ПР” образуват така нар. „мръсни технологии”. Те се използват най-вече за формиране на лъжлив имидж на организацията или лидера, като използват митове и легенди, а нерядко и компромати. Освен при злепоставяне на конкурентите чрез методите и похватите на “черния” и на “сивия” ПР, манипулиране на общественото мнение може да се наблюдава и при изграждане образа на организацията в кризисни ситуации. То се реализира по два начина:

1. Прикрива се случилото се, като се отрича съществуването на криза, отказват се отговори на медиите и се очаква намесата на компетентните държавни органи. Подобно поведение е израз на пренебрежение към обществото и накърнява имиджа на организацията;
2. Представят се данните за кризата изкривено, дава се частична неточна информация или се забавя представянето й, за да се прикрият някои факти. Когато истинските факти станат публично достояние, а това рано или късно се случва, доверието към организацията спада.

Манипулацията тук е форма на информационно насилие и като такава е една от най-агресивните от гледна точка на влиянието върху публичното позициониране на корпоративния субект. Тази форма на информационно насилие силно влияе и върху общото състояние на общественото мнение. На практика става въпрос за формиране на политическо отношение спрямо корпоративния субект

Как да се справите с колега лъжец?

Лъжите не са нещо негативно, те са просто необходими. Ние, хората, лъжем често, за да защитим личния си живот или семейството, или пък за да не нараним някого. Но как да се справим с хората, които ни лъжат?  Много е неприятно да работите с лъжец. Особено ако сте от хората, които не търпят лъжата дори когато не ги засяга – разбиват я в името на истината.

С лъжеца на работа се постарайте винаги да говорите пред свидетели, а още по-добре да водите писмена кореспонденция. Пазете си я и като се наложи, покажете какви са били уговорките.

А нямайте съмнение, че ще се наложи. Човек, който обича да лъже без нужда, задължително лъже при нужда. Колегата лъжец, без свян ще твърди, че никакви уговорки нямате, че не сте го разбрали, че ваша е вината и т.н.

Благоразумно си съхранявайте и документи от различните етапи на работата. Ако колегата ви допусне грешка, никога няма да признае. Много хора, които не са патологични лъжци, често лъжат, за да се оправдаят. А за патологичните лъжци това си е норма. Те не броят лъжата за грях. А когато имат изгода, задължително прибягват до нея.

 

Как да разпознаете кой от колегите ви е лъжец и манипулатор?

Основната цел на лъжеца и манипулатора е да постигне дисбаланс във взаимоотношенията. Т.е. да ви изкара от равновесие. Когато го постигне, успява да ви контролира и да промени идентичността ви в очите на другите, обясняват специалистите.

Схемата му за действие е сравнително проста: засяга достойнството ви с неуважителна комуникация (прекъсване и иронични подмятания), вие се ядосвате, правите му забележка, а заради нея той ви представя като истерик, който не търпи критика.
Има поне пет начина на психологическа манипулация, които мръсникът опитва поотделно или заедно, за да навреди.

1. Преиначаване

През цялото време той извърта фактите в собствена полза, за да прехвърли цялата вина върху вас. Мръсникът може да задържа важна информация, да преувеличава, да преиначава или директно да лъже, за да подкрепи своята версия на „истината“.

2. Интелектуален тормоз

Той изстрелва сложни аргументи, разсъждения, неразбираеми думи и понятия, за да ви притесни, че не сте на висотата на неговата компетентност. Или пък говори за неща, които нямат нищо общо с темата. Така ви омаломощава емоционално и по-лесно изпускате нервите си. Като го прекъснете с въпроса какво всъщност иска да каже, излиза, че не можете да слушате, не разбирате и т.н.

3. Ирония

Може да е с думи, може да са пренебрежителни мимики и жестове. В деловите отношения това изглежда инфантилно, но точно по тази причина още по-силно дразни. Целта на мръсника е да ви омаловажи и унижи, за да му реагирате. Той е арогантен, за него няма значение как точно ще наложи психологическото си превъзходство.

4. Претенции

„Не разбирам какво имаш предвид“, „Може ли да обясниш“ и т.н. реплики са класическа тактика за манипулация. Мръсникът се преструва на глупав, но всъщност изкарва другия глупав. По този начин се опитва да внуши, че не знаете какво говорите, не можете да се изразявате разбираемо, усложнявате нещата, разговорът просто няма смисъл. Писва ви и му отговаряте остро.
Възможен е и друг вариант – манипулаторът ви притиска с въпроси, за които е ясно, че на този етап нямате отговори. Пита примерно в състояние ли сте да гарантирате ефекта от това, което предлагате. Вие казвате, че ще доразработите плана си. Той заключава „Е, значи говориш неща, в които не си сигурен“, с което ви представя като слаб професионалист. Естествено, вие се засягате и показвате гняв.

5. Заклеймяване

Винаги накрая мръсникът заявява, че е невъзможно да се говори и работи с вас. Той ви обвинява, че реагирате емоционално, след като е успял психологически да ви изманипулира да изпуснете нервите си. Така ви отказва да обсъждате проблема, по който самият той не е подготвен и иска да избегне. Подчертал е обаче ваши недостатъци, за да прикрие свои.

С всичко това мръсникът целенасочено изцежда психическа ви енергия, уморявате се и изпитвате затруднения да управлявате чувствата си.
Основният начин да се противопоставите е да не изпускате властта над себе си. Манипулаторът започва да контролира емоициите, мислите, поведението ви само защото вие му позволявате. Ако не се оставите да ви влияе, той няма да успее. Но за това ви е нужна психическа мускулатура.

Преди всичко повишете самоувереността си. Способният професионалист и стойностен човек с ясни ценности няма да падне на нивото на мръсника, изпускайки нервите си. Освен това имате достатъчно ум, за да знаете какво да очаквате – манипулаторът обикновено кара по една и съща схема. И я прилага на онзи, който не показва достатъчно психическа устойчивост.

Колегите, които лъжат понякога повтарят въпросите, преди да им отговорят, вероятно за да спечелят време

Колегите, които лъжат ще наблюдават внимателно за вашата реакция, за да установят дали сте се хванали

Колегите, които лъжат променят ритъма на техния говор, за разлика от хората, които говорят истината, които не променят драматични ритъма на говора си, още по-малко в рамките на едно изречение.

Езикът на тялото може да издаде лъжците – неща, като стискане на устните, игра с косата или насочващи жестове към самите себе си, което е точно обратното при казване на истината, когато жестовете са насочени към събеседник.

Лъжците се опитват да избегнат специфичните подробности, когато ги притиснете – хората, които говорят истината дават повече специфики.

Хората, които говорят истината често поглеждат настрани за да концентрират отговорите си, докато лъжците се взират във вас.

Изобличавайте го, щом нанася вреда, и пресичайте изгодата му. Но не се надявайте да го промените!

Как да разпознаем фалшивите новини? Защо фалшивите новини са толкова заразни?

Защо фалшивите новини са толкова заразни? Навярно защото ни е по-лесно да споделим набиващи се в око заглавия, вместо да четем, разсъждаваме и споделяме съдържания. Друг фактор е факторът на потвърждаването чрез внушение. Хората са склонни да приемат онази информация, която потвърждава техните собствени виждания, отколкото нещо друго. Последиците на всичко това обаче не се изразяват само в драстични прояви на неграмотност, но и в други неща.

Детективска Агенция НАС-Груп ви съветва как да разпознаем фалшивите новини:

1. Проверете достоверността на източника

Това, че един сайт е популярен между вас и вашите приятели, не означава, че е достоверен

Обърнете внимание на името на домейна. Някои имена много приличат на оригиналите, но не са – например, ако оригиналът е abcnews.com, неговият фалшив двойник може да бъде abc-new.com

Запознайте се каква е гледната точка на изданието. Прочетете секцията „За нас“ за повече информация относно издателя, ръководството и декларацията за мисия.

Вижте кой е авторът – ползва ли се той с доверие?

2. Обърнете внимание на качеството и времето, и ако в материала има прекалено много правописни грешки, това трябва да ви постави нащрек o уверете се, че не става дума за стара история, извадена от контекста си

3. Проверете източника и цитирането дори статията да е споделена от приятел, вижте източника обърнете внимание кой е цитиран и какво казва. Ако има очебийна липса на цитата и източници, значи нещо не е наред.

Достоверната журналистика се подхранва от истински факти, за които се знае как са събрани потвърждава ли се тази информация от други източници? Сравнете цитатите с техните източници. Ако има разминаване, нещо не е както трябва

4. Питай професионалистите – Ако всичко това не е достатъчно, обърнете се към сайтовете за проверка на факти – FactCheck.org, International Fact-Checking Network (IFCN), PolitiFact.com, или Snopes.com

 

Има два вида фалшиви новини:

1. Едните са стопроцентова лъжа – историята е напълно измислена
2. Вторите не са стопроцентова истина – в историята има някаква истина, но не е цялата Загрижени ли са хората от влиянието на фалшивите новини? Изследванията показват, че 59 процента от хората са загрижени за ефекта, който фалшивите новини могат да имат. И притесненията им са напълно основателни!

В какво се изразява отрицателното влияние на фалшивите новини?

Под влияние на фалшивите новини хората могат: – Да започнат да смятат, че не се нуждаят от факти, за да подкрепят аргументите си – Да се доверяват на дадена информация само защото другите се доверяват – Да правят от мухата слон и да преувеличават – Да станат цинични и недоверчиви – Да станат жертва на конспиративни теории – Да развият усещането, че всички ги следят и се опитват да ги излъжат – Да загубят пари и време, предприемайки неправилни действия

Шест съвета как да разпознаем фалшивите новини

Развийте критично мислене – това е първата предпоставка за да се справите с фалшивите новини. Подлагайте всичко на съмнение. Не се предоверявайте просто така. Мислете!

Проверете източника – обикновено във всяка страна има списък на сайтове, които не заслужават доверието на публиката. Нашата страна не прави изключение.

Вижте кой още съобщава историята – ако източникът ви е непознат или вече знаете, че не заслужава доверие, проявете повишена бдителност

Проучете доказателствата – основна ваша работа! Никой няма да го направи заради вас.

Потърсете фалшиви изображения – непрекъснато се натъкваме на случаи, в които снимките са извадени от контекст, и създават фалшиво впечатление за кърваво или някакво други извънредно събитие.

Проверете дали „звучи достоверно“ – ако не звучи, има голяма вероятност да е фалшива новина.