Отрицателен език на тялото
Отрицателният език на тялото сигнализира отхвърляне, отбранителна позиция, напрежение, дистанция, липса на интерес или ангажираност, неудобство, несъгласие, неблагоприятно разположение или чувство на уязвимост или несигурност. Тези усещания могат да се смесят или съчетаят със сигнали на агресия.
Детективите трябва внимателно да ограничат и контролират използването на отрицателни сигнали и трябва да могат да разпознават и отговарят на тези сигнали своевременно и ефективно.
Отрицателните сигнали от страна на участниците показват, че обучителите не са на прав път. Преди да разгледаме някои конкретни негативни сигнали, ще е полезно да се спрем по-подробно на тяхната употреба.
Така всичко, което детективите правят, се увеличава като през лупа, особено ако се записва и впоследствие е предмет на разпространение. Ето защо за детективите е полезно да развият висока степен на самосъзнание и бдителност, така че да разпознават и контролират естествените си наклонности или инстинктивни реакции.
Както обсъдихме по-рано, понякога отрицателният език на тялото не само е уместен, но е и необходим. В тези случаи детективите трябва да го използват само когато е абсолютно необходимо, с оглед на добре формулирани стратегически или тактически цели, и само в ограничена степен.
Много сигнали на отрицателния език на тялото са по същество обратното на съответните положителни сигнали. Така например маневри на затваряне или блокиране заместват отворените пози, а отдалечаването замества търсенето на близост. Съществуват обаче и други специални отрицателни символи, които следа да бъдат разпознати и разбрани. Детективите трябва да използват по подходящ начин отрицателните сигнали, както и да ги разпознават.
Най-важни са следните:
Поклащането на главата е най-отрицателният сигнал за несъгласие.
И отново, скоростта има значение. Бавното поклащане на главата показва несъгласие или неодобрение и е начин за внимателно обезкуражаване. Бързото поклащане на главата има далеч по-драматично и незабавно въздействие, като показва съпротива, недоволство и вероятно дори нетърпение.
Отрицателните изображения на лицето са изключително многообразни. Те са обратното на усмивките. Типичните примери включват намръщени изражения, увиснали ъгълчета на устата, сведени надолу и/или сключени вежди, изкривен нос, присвиване на очите и т.н. Такива сигнали показват несъгласие, липса на удоволствие или загриженост.
Отрицателните изражения на лицето често се проявяват като краткосрочни микроизражения. Обърнете внимание, че повечето истински изражения на лицето са двустранни/симетрични. Едностранните изражения е по-малко вероятно да са искрени. Единствено чувството на презрение и на съмнение се проявява по-изразително на едната страна.
Липсата на зрителен контакт или извръщането на погледа встрани показва незаинтересованост, неангажираност, разсеяност, уклончивост или дори желание за промяна. Хората (и по-специално жените) често гледат натам, където искат да отидат. Ако гледаме към изхода (дори само да хвърлим един бърз поглед) е очевиден сигнал. Насочването на стъпалата в същата посока издава сходни чувства.
Продължителното/неестествено затваряне на очите (за по-дълго време от примигването) показва отхвърляне на видяното или желание за бягство. Колкото по-дълго е затварянето на очите, толкова по-силна е емоцията.
Присвиването на очите също е форма на „затваряне на очите“, което може да е показателно за скептицизъм, несъгласие или желание човек да се оттегли. Недостатъчно честото или прекалено честото примигване също са от значение.
Примигването невярващо с очи означава недоверие, скептицизъм, учудване или смайване.
Блокиращите жестове включват кръстосване на ръцете, сключване на ръцете пред тялото, прихлупване на раменете, закопчаване на връхни дрехи, кръстосване на краката или поставянето на единия крак върху коляното на другия (освен когато стъпалото сочи нещо специално). Когато човек държи ръцете си прибрани заедно пред уязвими части на тялото е израз на отбранителна позиция, подчинение и разкаяние. Хващането на глезена или пищяла на кръстосания крак показва съпротива и упоритост.
Жестовете, имитиращи прегръдка, разкриват неудобство и неувереност. Блокирането посредством предмет включва държането на предмет пред тялото с една или две ръце.
Поставянето на доминиращата ръка или длан върху тялото е особено отрицателен знак. Освен мебелите, предметите също могат да се използват като бариери.
Хващането на част от тялото или на предмет или играта с предмет отслабва напрежението и нервността. Колкото по-силен е захватът, толкова по-голямо е напрежението.
Играта с предмети често включва химикалки, очила или други подобни. Тя показва също така безсилие или нетърпение. Скоростта, с която се движат пръстите, съответства на силата на емоцията.
Това са особено видими жестове, които трябва да се избягват. Поставянето на предмет в устата показва несигурност, нерешителност или нужда да ни се вдъхне увереност (както бебетата използват палците си). Това е също и тактика за отлагане/забавяне. Свитите/стиснати устни, хапането на устните, или обръщането на горната устна показва стрес, несъгласие или дори гняв.
Удрянето по главата е форма на самонаказание. Ако се удряме по челото, навярно е възможно да обсъдим въпроса понататък. Ако се удряме по челото, въпросът не бива да се споменава отново.
Докосването на врата или шията е изключително важен сигнал, който трябва да се отчете. Когато участват мускулите на отвеждащия пили, прикрепени към космените фоликули, те променят ъгъла на ориентация и карат косата да настръхне. Тази функция на автономната нервна система, предназначена да ни топли, води до настръхване.
Несъгласието, раздразнението, стресът, страхът, загрижеността, нервността или агресията са причина мускулите на отвеждащия пили на врата ни да се задействат (при котките, както и при човека). Това провокира самоуспокояващи жестове и докосвания.
Мъжете са по-склонни да докосват врата си или да нагласят вратовръзката или яката си. Жените са по-склонни да докосват супрастерналата си вдлъбнатина в основата на шията (за да успокоят блуждаещия нерв) или да си играят с огърлица или елемент от облеклото. Жените прибягват до това, когато бъде засегнат интимен или личен въпрос.
И мъжете, и жените прибягват до „проветряване на врата“, като разхлабват дрехата си или повдигат косата си. Докосването на врата може да бъде и начин да се отклони ръката от пътя на агресивно действие. Тези реакции са в основата на израза, че някой е „голяма досада“ (на английски буквално – „болка във врата“). Чрез отръпването назад или накланянето на една страна се намалява близостта и се увеличава дистанцията, в буквалния и в преносния смисъл. Това показва неудобство и отхвърляне по един болезнен начин.
Пристъпването към или навеждането в зоната на лично пространство или нарушаването на правилата за близост е интрузивен жест (въпреки че има обстоятелства, когато жестът може да е полезен). Поставянето на ръцете на хълбоците по принцип е агресивно движение с цел обсебване на по-голямо пространство. Но жестът може да представлява и опит да се подчертаят положителни черти на тялото, така че трябва да се преценява в контекст. Този жест (изпълнен с крила и човка) е явен знак за агресия/сплашване при птиците.
Резките движения като потупването по нещо са знак за освобождаване на напрежението. В зависимост от контекста това може да е от голямо значение.
Кръстосването на краката или глезените под стола може да бъде знак за Посочването с пръст, особено такъв, сочещ надолу, е знак за усилие да се демонстрира авторитет/превъзходство и е потенциално агресивен жест. Такива жестове универсално се възприемат за обидни.
Държането на ръка зад гърба е опит за самоограничение. Колкото по-назад е ръката и колкото по-силен е захватът, толкова поголям е антагонизмът. Когато жестът е преувеличен (а не е отпуснат), той може да предшества агресия. Оставането в покой (реакцията на замръзване) също заслужава да се спомене. Това е отбранителен жест, който загатва за оттегляне и може да бъде от особено значение при изразяването на критика. Застрашителните погледи се използват за сплашване.
Съществуват множество разновидности, между които а) движение на очите настрани, фокусирайки се върху някого, а след това премествайки бавно главата, без да мигнете, или б) постоянно фокусиране между очите и челото на някого. Отрицателните ръкостискания могат да са умишлени, с цел да сплашат някого или да изразят доминиращо положение, или да причинят случайно неудобство.
Често срещаните разновидности включват прекомерно силно ръкостискане, ръкостискане с поставена отгоре длан, неподходяща дистанция, изпотени длани, прекалено много ръкостискания, недостатъчна или прекомерна продължителност, дърпане или бутане, липса на зрителен контакт, използване и на двете ръце и т.н.
Сочещите надолу палци са универсален отрицателен сигнал, който е изключително силен, дори и от разстояние.
Ако е действително необходимо или полезно да се използва отрицателен език на тялото, препоръчва се обучителите да го смекчат възможно най-много.
Например, повдигането на веждите в недоумение може умишлено да се използва да замести далеч по-силния отрицателен сигнал на поклащането с глава. Приспособяването на скоростта също може да намали отрицателния ефект. Например, поклащането с глава може да се забави и да се съчетае с повдигане на веждите, за да покаже съмнение, а не явно несъгласие.
